ВЛАДИМИР ЗАРКОВ
SPORTLINE.BG

Волейболът тръгна за Лондон без фанфари. Една сутрин рано-рано момчетата на Найден Найденов избягаха от суматохата, от скандалите. Решиха да сложат точка на опита да бъде разсипан най-успешният български колективен спорт за всички времена. За първи път преди олимпиада срещу държавен тим бе извършено такова покушение. Оставиха го без двете му основни единици - разпределителят Андрей Жеков и най-добрият нападател Матей Казийски. Казвам "оставиха", защото съм сигурен, че двамата национали бяха притиснати (не знам по какъв начин - б.a.) да се откажат от България! Ако се провалим в Лондон, тези, които провокираха бойкота, ще са щастливи. Но Матей и Андрей ще са нещастни. Защото всичко онова, което изпуснем да спечелим на тези игри, ще тежи на съвестта на двамата. Те изоставиха съотборниците си, сякаш единствени страдат от федерацията. Друг е въпросът и как точно страдат.
Всъщност националният ни отбор няма как да се провали в Лондон. На него му трябват две победи - над домакина Великобритания и над Австралия, което ни гарантира участие в 1/4-финалите, а от там - и класиране от пето до осмо място. Дори и без Казийски и Жеков България си остава класа в този спорт и това се видя както от участието ни в Световната лига, така и от финалния турнир. Да, Полша и Щатите ни биха без усилия, но в 90% от мачовете и с двамата отцепници съдбата ни бе същата. Все пак срещу новите победители в Световната лига в доста голяма част от времето бяхме напълно равностойни, та се наложи съдиите да пращат Дружина полска на финала. Мачът за третото място с Куба пък бе онази последна доза оптимизъм, която ни трябваше, за да забравим, че вместо Жеков е Братоев, а вместо Матей - просто имаме отбор! Така че провалът в Лондон е изключен.
Да не забравяме и друго - в Пекин точно Казийски бе големият длъжник на тима ни. На турнира в китайската столица гигантът бе бледа сянка на величието си, явно изстискан от Радостин Стойчев в Тренто. Тогава и с двамата с Жеков в състава, и с още един изключително важен за отбора играч, дошъл за решаващите срещи - Пламен Константинов, пак се класирахме там, където най-вероятно ще финишираме и сега. Т.е. този нов отбор на България има привилегията да не отстъпи вече завоювани позиции. Което е много важно за състав, тепърва набиращ сила. Ако се сринем в Лондон обаче, ако ни няма на 1/4-финалите, Братоевите, Цецо Соколов, Йосифов и останалите ще бъдат пометени! А волейболът - приключен като спорт. Каквато май беше цялата идея на този пуч срещу единствената колективна игра, все още носеща медали на България. Но както стана ясно, капитан Владо Николов и компания няма да позволят това да се случи.
Нещо повече - задаващото се пето място от Лондон (дай Боже и нагоре) е необходимата база, на която тези момчета да стъпят в развитието си. След 4-ото място в Световната лига, 1/4-финал на олимпиада не звучи никак лошо за Скримов, Пенчев, Добромир Димитров, близнаците Братоеви, Тодоров, Цецо Соколов, Ники Николов... Та последният е "най-възрастният" от тях, нищо че е на "цели" 26 години! С опита на Владо Николов и Салпаров, с новото самочувствие на най-добрия състезател в лигата Тодор Алексиев, с Виктор Йосифов тези момчета няма как да се провалят в Лондон. Така те влизат в един може би цикъл на три олимпиади, в които пикът ще е чак през 2020 година. Тогава медалът ще изглежда задължителен. Така че нека не правим драми, ако полуфиналите в английската столица минат без нас. Просто този отбор има съвсем друга цел - той трябва да направи първата си крачка на олимпиада. Все пак сме единственият претендент за нещо в Лондон, от чиито състезатели повечето правят дебют на най-големия спортен форум. А 5-о място като за дебют на олимпиада е страхотно нещо. Пък и знае ли човек? Може точно в английската столица момчетата, които предпочетоха да не бойкотират България, да направят нещо, от което отцепниците да си изядат ушите. От яд!