Драго Симеонов

„Само две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.” Така заявил Айнщайн навремето, и то без да е виждал какви ги вършат в ЦСКА напоследък. Извинете, но параметрите на титаничната идея да освободиш функционален и работещ треньор, да вкараш в управлението неясен сръбски субект, да продадеш по време на зимната пауза головото ядро на отбора си, да накупиш два вагона съмнителни чужденци, да преместиш наставника, провел подготовката, на безсмисления президентски пост и да нахендриш нов специалист да се оправя със ситуацията - това слага Вселената в малкия ти джоб! При това нещата съвсем не започват тук, а имаме усещането, че няма и да свършат. Моделът на управление на червения клуб е толкова хаотичен и безцелен, че чак започваме да се съмняваме в неподправената му глупост. Нима е възможно човек неумишлено да сътвори толкова щуротии? Всеки хванат от улицата би се справил по-добре с кадровите решения и направо не е за вярване как бизнесмени с опит и очевиден финансов нюх се държат като деца на пясъчник. И понеже е известно, че хаосът във Вселената е само привиден, съвсем нормално е да се зачудим и дали глупостта на Гърнето и Праховеца не е режисирана.
Събитията през изминалите месеци в родния футбол най-после сбъднаха отколешната мечта на запалянкото - държавата се намеси в спортните дела. Но пълно щастие няма, защото колкото и да е ярко слънцето в Министерски съвет, то няма как да огрее еднакво всички. Ето как благодарение на властта Левски се сдоби с мастит финансов благодетел, получи свише ръководни кадри с политически ангажимент и започна постепенно да подрежда домакинството си. Няма да е никак чудно след няколко месеца сините да триумфират с титлата и тогава основната заслуга в очите на редовия зрител няма да е на треньора, армадата директори или новите попълнения. Зад успеха мнозина (и то не без основание) ще видят дългата ръка на премиера. Подкрепата за голям и обичан клуб е добър политически ход за лидер с подчертан вкус към популизма, а изборите съвсем не са далеч.
Проблемът обаче идва оттам, че помощта за едни е пренебрегване за други. Затова и привържениците на ЦСКА са съвсем прави да недоволстват и да настояват за същото отношение. Намирането на нов собственик на червените вероятно стои доста напред в листчето със задачи на министър-председателя. Тогава ролята му на баща на родния футбол ще бъде затвърдена, което е чудесна перспектива в навечерието на вота. Но представете си, че осъществяването на този благороден план се осуети. Тогава ще имаме син шампион с държавна поддръжка и славен червен претендент с накърнено достойнство, низвергнат от големците. Логично е да се предположи, че това ще генерира известно социално напрежение. Сега остава да се запитаме каква ще е ролята на Гърнето и Праховеца в подобна ситуация. Кои са политическите другари на Титаните и не държат ли нарочно клуба за заложник? Когато лидерският конфликт в БСП завърши, може би ЦСКА ще бъде коз в атаката на следващите избори. Победителят в БСП няма ли да се появи на "Армията" като спасител?
Днес идиотщините в Борисовата градина на пръв поглед са лишени от смисъл, но това не означава, че такъв няма. Как смятате, къде свършва глупостта и започва политическата интрига?