Националният отбор по волейбол бе избран за отбор на месец юни. Ура! Дано да спечелят и световната лига. А да, те не се класираха. Че за какъв отбор на месеца говорим, за какви успехи и каква награда?
През юни Казийски и компания биха симпатягите от Корея, които скоро се научиха да скачат край мрежата. Биха и страшната сила от провинциална величина Холандия. Малка подробност е, че докато ронеха сълзи за загубите от нашите юнаци, корейци и холандци хвърляха и по едно око към ЮАР. Там се играеше световно по футбол, а техните отбори жънеха успехи. Е, азиатците паднаха от Уругвай, а Лалетата се дадоха на финала срещу Испания, но бяха там. А ние гледахме и цъкахме, като през това време се молехме този път Тошко Алексиев да посрещне добре.
На нас ни остана само възторгът от волейбола, кога с повод, кога съвсем без повод. Но само няколко дни след като календарът мина в месец юли, бяхме приземени. Смятаното за сигурно класиране за Аржентина се провали, а Бразилия ни спука от бой във Варна. Да, спука ни, и то яко, както те знаят да го правят и ние знаем да търпим.
Тук бедата не е, че волейболистите са отбор на месеца. Тях всички ги обичат, призната класа са, добре че са те, та да имаме причина да се усмихнем понякога. Глупавото е, че тяхна алтернатива за отбор на месеца бяха колежките им от женския национален отбор по волейбол. А точно с тях сръбкините два дни забърсваха пода в залата в Габрово.
Трети няма. И не може да има, защото наистина няма.
Спортната година е в разгара си - лека атлетика, плуване, колоездене, какво ли не. Но нас никъде ни няма. Бяхме сред големите, но паднахме от коня. И сега се залъгваме ту с някой, обявил се за отбор на народа, ту с юноша, инцидентно направил нещо при асовете. Най-често няма нищо и тогава се спасяваме във волейбола. Независимо дали има повод, или не, не рядко наистина не.
За какво ни е тогава такава анкета? Нейният смъсъл отдавна се изчерпа. То спорт не остана, ние обявяваме отбори герои. Провинциална работа. Преди няколко години Левски бе обявяван за отбор на годината, на десетилетието, на века, след "историческия" пробив в групите на Шампионската лига. Там, където ги спукаха от бой с 1:17. Това представляваше Отбора на народа при срещата си с истинските отбори, а "народът" услужливо пляскаше с ръце. Ега ти отбора, ега ти "народа"!


ТОДОР ХРИСТОВ