Сигурно още не сте забравили световното по футбол - не само мачовете, звездите и головете, но и студиата, гафовете и коментаторите. Заради тях гледахме и псувахме, стараейки се повече ту в едното, ту в другото. Но гледахме. И не пропуснахме нито мач, нито една звезда и нито един гол. Нищо че стадионите бяха на хиляди килиометри от България, а нашите национали бяха на море из Европа. Нищо че в студиата преди мача БНТ заложи на стилистиката "юбилейно" "Минута е много" в уникалната комбинация с футболни дъщери, омръзнали СМС игри и още по-омръзнали гости
На нас футболът си ни харесваше и без националите, и напук на студиото - беше ни интересно и направихме националната телевизия по-гледана от турски сериал.
Малко след края на мондиала се оказа, че това, което идва след него - европейските клубни турнири и неволите на родните отбори от (и обикновено до) предварителните групи, не са интересни на никого. Или поне на никого в големите национални телевизии. Тази седмица без особена борба ТВ+ спечели правото да излъчва мачовете и на четиримата ни евроучастници и така обрече голяма част от България на футболна диета.
Всъщност, ако трябва да го кажа по-правилно, виновен за това, че евромачовете на българските отбори няма да са в национален ефир и ще са привилегия за малцина, е не цифровият канал, а напротив - останалите участници в конкурса, които с лека ръка са се отказали от битката. Да дадеш по-ниска и безперспективна оферта от телевизия, която половин България не е чувала, не е гледала и няма как да гледа си е постижение, достойно за бурни аплодисменти.
Така де, донякъде е разбираемо - отборите ни са слаби, противниците - аматьори, стадионите - съборетини, президентите - престъпници, и на всичкото отгоре искат купища пари за целия този фарс. Даже първенството, което уж беше договорено, ще трябва да се предоговаря, защото обещаните пари са повече, отколкото родният футбол заслужава.
Стигна се даже до безумното предложение да не се излъчват първенствата на Европа по времето на родните мачове, за да може да се толерира българският шампионат - нещо, което прилича повече на Лениновия агитпроп във времена на демокрация и пазарна икономика. Когато става въпрос за евротурнири, големите телевизии (или по-правилно телевизионните мрежи) извиват ръце, само се цупят и се надяват някой да реши, че могат да вземат този или онзи мач по заслуги.
Колкото до ТВ+, поведението на канала е разбираемо - преди няколко години сравнително бързо и само на гърба на Премиършип мрежата на Диема заслужи мястото си сред най-гледаните телевизионни канали в България. После се стигна и до черешката на тортата с финалната фаза на Шампионската лига, като междувременно програмата бе допълнена и от качествени филми и сериали. Тоест формулата за успех е ясна - много футбол, тук-там по някой по-скъп филм и останалото е пълнеж, който мени качеството си в пряка зависимост от бюджета в касата на телевизията.
Телевизията на "Булсатком" е тръгнала по този път (като не залага само и единствено на футбол, а на спорт като цяло) - от доста време насам никой не може да се дореди до излъчване на елитните тенис турнири. Когато нашата Цеци Пиронкова печелеше сет след сет на кортовете в Лондон, единствените щастливци, които можеха да гледат мачовете й с много добро качество, бяха абонатите на фирмата. Постепенно за няколко сезона в компанията на "Уимбълдън" и останалите дати от АТР календара бяха добавени мачовете от Примера дивисион, редица автомобилни надпревари, Серия А и турнира за Купата на Италия. Наред с атрактивната световна спортна програма, телевизията създава и излъчва няколко вътрешни продукции, в които личат имената на наложили се водещи. Сега редом до тях за рейтинг ще се борят и отборите на Литекс, Левски, ЦСКА и Берое с техните мачове в европейските клубни турнири.
Не знам колко пари е струвало това на шефовете на телевизията и не се наемам да докажа, че със сигурност са сключили една добра сделка. Уравнение, което включва български футбол и думата печалба след него, няма как да се приема за абсолютно вярно.
Но е абсолютно вярно друго - мачовете по пътя към Шампионската лига или Купа Европа са едни от малкото, които се гледат почти "по определение". Началото на новия сезон и новите надежди с него, лятната пауза, изострила желанието за футбол, играта на новодошлите, липсата на бившите, равностойните сблъсъци с посредствени отбори от цяла Европа и шанса да бием поне тях, поне веднъж - факторите, които ни карат да гледаме тези уж скучни мачове, са много и не бива да бъдат подценявани.
Защо са били подценени от "обичайно заподозрените" играчи в родната телевизионна карта е странно. Или наистина им е писнало от фарса, наречен български футбол, и мислят, че мнението им се споделя от футболните фенове в цялата страна. Или са направили грешка, с която ще помогнат на ТВ+ да сложи плюс пред шепата си зрители в края на месеца. Аз лично бих гласувал за второто.


Костадин Крантев