Борислав Борисов

Ос-тав-ка! Ос-тав-ка! Ос-тав-ка! Такива скандирания преди години бяха нещо изключително значимо по българските стадиони. Те бяха морална реакция на публиката и се правеха само в крайни случаи. И беше наистина притеснително за един треньор, ако ги чуе от собствената си публика. Изобщо понятието "оставка" си беше сериозна работа.
PR оставка
Според тълковния речник оставката е "писмено или устно съобщение за напускане на дадена длъжност или пост". В административните отношения обаче това е и инструмент за проверка на доверието на началниците към заемащия определена позиция. Най-често подобно действие се прави в политическите среди. В този смисъл Георги Иванов е напълно прав, като казва, че е подал оставка, защото след такава загуба трябва да запази достойнството и честта си. И съответно човекът с цялата власт в синия клуб пробва доверието към себе си. Както на собственика, така и на привържениците. Аз обаче продължавам да вярвам, че футболът не е политика. И неща, които в парламента биха оценили като "мъжка постъпка", по стадионите едва ли имат подобен ефект.
От доста години смятам, че в Левски или около собственика на сините Тодор Батков има силен PR специалист. Нямам идея кой е и дали наистина съществува подобен човек. Но вижте какво стана тази седмица! Левски игра безобразно в Ловеч. Наистина слабо. Някой да коментира играта? Е, има едно-две подобни изречения, но те се губят сред множеството приказки около други неща, които нямат нищо общо с тези на игрището. Собственикът е критикуван от феновете, че имал нещо общо с ДС. Голяма работа! Половината държава има общо с ДС. Наставникът подал оставка, но не му я приели. Значи се гласувало доверие на нов план и веднага дойде логичното изказване за налагането на млади играчи. Старите нямало да се пускат толкова много. Изваден е и козът с школата и младите таланти там. И всъщност вниманието около най-важния въпрос "Как игра Левски на терена?" отиде встрани и сега той не изглежда толкова важен.
Има и още един пример, който също е интересен. Точно преди дербито с ЦСКА през 2008 бяха уволнени Сираков и Стоилов и бе назначен Вили Вуцов. На практика Левски изоставаше от ЦСКА значително, но в онзи момент сините нямаше начин да бъдат в губеща позиция след мача. Ако паднеха - Вили Вуцов не може за два дни да обърне нещата. Ако биеха - ето, промяната е направена и всичко е наред, идва хубаво бъдеще. Равенството бе успех. Играта тогава нямаше значение. Важен бе крайният резултат и съответно тълкуването му пред привържениците. Позицията бе печеливша при всяко положение. Последвалото свръхзвуково уволнение и на Вуцов през лятото ме накара да мисля, че онази промяна бе по-скоро PR ход, отколкото търсене на реален ефект за клуба.
Нека се върнем и по-назад. На 2 декември 2007 година Левски губи от ЦСКА с 0:1 след гол на Машадо. 24 часа след поражението имаме оставка на Стоилов и Сираков, която бе сякаш поискана насила и впоследствие не бе потвърдена, а само отложена. Обаче съществуваше като факт и отново вниманието бе отклонено от въпроса дали отборът е играл добре. Важното тогава бе дали тандемът Сираков-Стоилов трябва да остане на "Георги Аспарухов" или не. Дискусията бе в тази посока, а не към чисто спортно-технически анализ, който бе необходим. Лошото е, че ако се върнем назад във времето през последните няколко години, намираме повече подобни ходове, отколкото реално търсене на дългосрочно бъдеще за Левски. Но е факт, че работата е свършена и в момента никой не се опитва да анализира конкретно играта на състава в Ловеч.
Батков играе "лошия"
Нали знаете за онези американски филми, в които винаги има добър и лош герой. Те имат нужда един от друг, защото иначе не могат да се развиват. За да се види колко е добър единият, трябва да е ясно колко е лош другият. Имам ужасното усещане, че тази игра я гледам вече няколко години в Левски. Обичайно треньорите и играчите са Добрите хора в клуба. Феновете застават зад тях, подкрепят ги, а пък собственикът е Лошия във филма. Сираков, Стоилов, Боримиров, Георги Иванов, сега има слухове и за Бардон. Това са личности, които винаги ще бъдат обичани от привържениците и съответно ще бъдат подкрепяни. И ако в тежък момент тяхното бъдеще бъде поставено под въпрос, то тогава общността около Левски ще бъде мобилизирана в тяхна подкрепа. Аз не съм от онези, които вярват в случайност. Когато едно нещо започва да се случва твърде често, просто не може да е случайност. През декември 2007 бях склонен да мисля, че оставката е сериозна работа. После смяната на Стоилов и Сираков също. Дори и уволнението на Вили Вуцов също. После и промяната при Емил Велев, когато той бе станал шампион и вече бе започнал европейските турнири. Сега отново козът с "оставката" е изваден. Някак ми се повтарят тези неща. Има два сценария. Първият е при провал, а вторият преди тежък двубой, в който е важно да се излезе с чест пред привържениците и да не се оставя резултатът на терена да контролира тяхната реакция. И вече действията започнаха да си приличат твърде много.
Никога не бих поставял под въпрос достойнството на Георги Иванов. На мен ми е симпатичен и силно се надявам поне той да постигне успех и на треньорския пост. Българският футбол заслужава да има големи личности, които от терена застават на пейката и постигат успехи. Обаче в случая ми се струва, че отново се експлоатира любовта на привържениците към личността Георги Иванов. Изречението, че след две седмици, два месеца или 10 години може да бъде сменен, е много точно. Тогава за какво изобщо бе вадена тази оставка. Нали тя няма значение! Оставам с впечатление, че става дума за обичайното отклоняване на вниманието от същината на въпроса. А той продължава да бъде свързан с играта и представянето на Левски на терена. С подобни теми за бъдещето, стратегията и така нататък темата няма да бъде вадена на преден план до лятото. Само че PR акциите само отлагат проблема, а не го решават.
Говоренето
Сега общественото мнение се пробва със слуховете за новата бъдеща роля на Седрик Бардон. Французинът щял да наследява Георги Иванов. Той има нещо, което предишните фигури в тези сценарии нямаха - чужденец е. Той ще докара опита от Европа, от Франция, от света. Левски ще се развива според модела на големите и модерни клубове. Ако феновете захапят подобна идея, нищо чудно да я видим и реализирана в даден момент. И пак поглед към бъдещето. А за настоящето и за конкретния мач - нищо. Ето там е грешката. Докато не започнем да виждаме реалностите от настоящето, няма как да се извадят изводи за бъдещето.
Чудя се как изобщо тезата за съдията не взе превес. Може би тя бе ползвана за есенния мач между Левски и Литекс и нямаше как да се повтори толкова скоро. Казвам всичко това, заради идеята, че целият ни футбол се е превърнал в едно безспирно шоу за говорене. Не е важно какво се случва на игрището, на терена. Няма голямо значение дали отборите имат добри крайни или централни защитници, дали са технични халфовете, дали пък голмайсторите си заслужават мястото в съставите. Важно е само да има приказки и да се говори преди и след двубоите. Това е нормално за привържениците, защото те могат да са част от играта единствено по този начин. Обаче след всички приказки, думички и разкази с неочакван край все повече ми се струва, че всички започват да приличат повече на фенове, отколкото на хора, които работят във футбола. На мен заради това усещане не ми харесва нашенският вариант на любимата ни игра. Изглежда прекалено пиарска.