Той го каза по повод тръгването си от "Стамфорд Бридж": "Челси погледна напред. Аз погледнах напред. Те продължиха напред. Аз продължих напред". Но за несъмнено объркания Роман Абрамович, който мислеше, че най-добре знае какво прави, онази вечер само Специалния продължи напред. Не се случва често Челси да е надигран и в двата мача в Шампионската лига, но този път бе точно така. Което е най-върховната похвала за Жозе Моуриньо. Абрамович трябва да приеме, че Челси все още си остава тимът на Моуриньо. А също, че без него отборът тъпче на едно място. Че без него посоката пред Челси е само една. Че въпреки хвърлените пари единственият трофей, спечелен след неговото напускане (както Моуриньо злобничко отбеляза само 24 часа по-рано), бе Купата на Футболната асоциация. Това услужливо припомняне за застоя на Челси със същите играчи, които под неговото ръководство спечелиха последователни титли, вероятно бе най-великият му ход. Както каза Жозе: "Челси видя колко добре играем. Ние посяхме в съзнанието им съмнението, че това няма да се окаже тяхната вечер". Карло Анчелоти, банкрутирал откъм идеи в нощта, в която сините усетиха напредналата си възраст, предположи, че краят на европейските надежди може да мотивира отбора в първенството и Купата на ФА. Точно обратното: той може да свие окончателно платната му. По простата причина, че истинският мотиватор сега работи за Интер (Милано). В тази вечер великият кукловод Моуриньо дирижира такова представление на своя Интер, каквото бяхме свикнали да свързваме с неговия Челси. Той умоляваше, той викаше, той ласкаеше, той проповядваше, той се преструваше на разочарован, той риташе въображаеми бутилки вода по пътя си. А в един момент комично отказа да върне топката на Юри Жирков за изпълнение на тъч. Това задължително трябваше да се види. Съвършеният театър, чистокръвният Моуриньо. Когато Самуел Ето'о получи жълт картон за мърморене срещу отсъдена засада, той (Моуриньо) скочи от седалката си, запъти се към тунела и изкрещя "кучи син" на италиански. Няма как да не му го признаем - той можеше да го каже на 5 различни езика. И 11 минути преди края Ето'о нанесе смъртоносния удар на европейския сезон на Челси. Но докато всички от скамейката на Интер полудяха, Моуриньо си спомни своето обещание, макар и със закъснение: че в победния миг ще се въздържи. Предвид случилото се дотогава, това бе чудо. Изправил се бавно, той се ограничи до няколко замахвания с юмрук, докато дълбоко в него светът му изригваше. 2 минути преди края Моуриньо се запъти към тунела, бавно проправяйки си път надолу, докато се изнизваха финалните секунди. Последните му думи бяха насочени към мъжа, който му показа изхода преди 18 месеца. Той каза: "Вероятно в началото Роман (Абрамович) е смятал, че е лесно да победиш. Сега той знае, че не е лесно". Със сигурност не е лесно, ако нямаш човек от тази толкова рядка порода. Някой, който да се осмели да оспори избора на един от най-могъщите мъже на света. Ето това най-много липсва на Челси в момента. Повече от всичко друго.

в. "Сън"

Стивън Хауърд