- Г-н Георгиев, защо решихте да се кандидатирате за шеф на федерацията?
- Инициативата за извънредното общо събрание е на по-голяма част от клубовете, които се обърнаха към мен с техните проблеми и с идеи как да се излезе от това положение. За мен най-важно ще бъде да обединя всички клубове около общи принципи. Не е тайна, че в повечето бойни федерации има много личностни конфликти, дрязги, всеки по някакъв начин иска да се докаже с какво е по-добър. Задават ми въпроса имам ли много ангажименти. Това е така - аз представлявам 3 или 4 публични дружества, едно от които се търгува и на борсата. Но това е предимство, защото една публична личност с такива отговорности не може да позволи на себе си и на другите около нея да работят лошо, да нямат успехи. Отговорността на хора като мен не е само пред федерацията, ако стана неин ръководител, но и пред цялото общество. Това има значение. Ще създам екип с конкретни отговорности да има човек, който да се занимава с клубовете, друг - със състезателите, с националните гарнитури.
- Как се запалихте по таекуондото, което не е много популярен спорт в България?
- Занимавам се повече от 20 години. Над 10 години развивам спорта в клуба и във федерацията, член съм на УС. Бил съм и треньор на националния отбор, при мен са минали повече от 30-40 състезатели. Иначе се запалих съвсем случайно. Навремето, когато почвах - 1987-1988 г., не се знаеше кое какво бойно изкуство е и така се получи, че попаднах в зала, в която идваха инструктори от НСА, тогава ВИФ, които тренираха таекуондо. Аз бях на 12, нямах избор, исках просто да тренирам нещо екзотично. В цял свят таекуондото има широка популярност като олимпийски спорт, но тук не е така. В съседни Турция и Гърция тренират повече от 200-300 хиляди души и си мисля, че нищо не пречи в България да се върнат времената, когато тренираха 5000-6000.
- Колко души тренират в момента?
- Без да е точна статистиката, мисля, че са 500-600. Клубовете са 22. Това са официални клубове. Има и други, на които ще се опитаме да помогнем и да ги присъединим към федерацията.
- Общото събрание е извънредно, което значи, че има проблеми с предишното ръководство.
- Истина е, че в момента ръководството на федерацията и УС не сме обединени с обща стратегия и общи цели. Това различие и липсата на подкрепа от клубовете пораждат трудности. Според мен най-справедливо е да се допитаме до клубовете и да има общо тяхно решение. Натрупали са се недоверие и отрицателна енергия. Имаме вече трима кандидати и това е хубаво. Нека се покажат различни мнения, да се избере този, който познава най-добре и таекуондото, и членовете. Трябва да се избере човек с управленски подход, защото новият председател ще се сблъска с доста натрупани противоречия и неразрешени въпроси. Той може да ги разреши единствено и само ако членовете застанат зад него. Може би това беше проблемът на досегашното ръководство, защото то нямаше подкрепа от клубовете.
- Какви са проблемите на един клуб?
- За мен най-големият проблем на клубовете е, че те остават изолирани в работата. От доста време федерацията не им съдейства нито методически - с курсове и лицензи за треньори, нито административно във връзка с общини, училища, наем на зали, представителство, реклами. Решението на проблема е федерацията да застане плътно зад тях, зад всеки един член и да може да му помогне по всички спънки, които той среща - от намирането на зала и първоначални средства за наем до набирането на групи. В момента разбирам, че голяма част от клубовете усещат федерацията като мащеха.
- Какво мислите за другите кандидати?
- Със сигурност съм далеч по-добър таекуондист от всички тях. Това в кръга на шегата. Но като мениджър също имам далеч по-големи предимства от моите конкуренти.
- Вие си имате бизнес. Как решихте да се занимавате с федерацията?
- Повечето хора ги познавам, тренирал съм ги. Ангажирах се от морални подбуди и от стремеж нещо да се подобри. И на общото събрание ще заявя, че си поставям разумен период от време, в който да помогна. За мен това е морален ангажимент.
- Какво ще направите, ако не бъдете избран?
- Ако изборът е феърплей, ще приема, че съм се заблудил и промени не са необходими. Щом клубовете казват, че няма нужда от промени, аз няма какво да направя. Винаги ще помагам с каквото мога.


Емил Николаев