Най-малко спортистите са виновни за слабите разултати в Доха
Ваня Стамболова спечели бронз на 400 м от световното първенство по лека атлетика в зала в Доха (Кат) и се чу звучна въздишка на облекчение - отчетохме се този път. Качването на български атлет на почетната стълбичка вече е рядкост, а със Стамболова са свързани по-голямата част от успехите ни от 2006 г. Възпитаничката на Георги Димитров изгря със сребърен медал на световния шампионат в зала в Москва'06, а през лятото на същата година триумфира с европейската титла на 400 м на открито. Върна се през 2009 г. след допинг наказание и спечели титлата на 400 м с пр. на универсиадата в Белград. Стигна и до полуфинал на шампионата на планетата в Берлин.
Стамболова е боец. Притежава вече рядко срещаното умение сред спортистите да постига това, за което е подготвена - бронзът й в Доха беше гарниран с лично постижение за сезона 51,50 сек. Това умение се тренира, а как - знае го Георги Димитров-Корема. Докато всички спортисти се оправдават, че няма стадиони, зали и условия за подготовка в България, специалистът осигурява на състезателите си спартански условия за тренировка. Мотото му е "Колкото по-тежко, толкова по-добре". Тренировки в кал, сняг, кортови настилки, нетипични методи, спане в нелуксозни хотели и квартири дават резултат вече десетилетия.
Останалите ни представители в Доха не показаха най-доброто от себе си. Трябва ли обаче да ги плюем? Участието на Момчил Караилиев не може да не е разочароващо. Постижение 16,43 м в тройния скок за него е обидно слабо. С личния си резултат 14,18 м за годината Петя Дачева можеше да е в шестицата в тройния скок при дамите. Най-лесното е да кажем - туристи. Но защо някой не попита тези "туристи" колко нощи в годината са спали без компреси, за да лекуват травмите си, лесно ли е да се тегли автомобилна гума срещу наклон, как се правят подскоци с тежести на глезените. Защото това са част от тренировъчните методи в леката атлетика. Всички спортисти са положили къртовски труд, за да се класират за световно първенство. Вината трябва да я поеме някой друг - треньор, ръководители, държава. Можем да сочим спортистите с укорителен пръст, когато някой управник излезе пред целия свят и каже, че за тях е осигурено най-доброто за подготовка, най-добрите условия, за да бъдат те най-добрите. С такива думи канадците откриха зимните олимпийски игри на 12 февруари и 16 дни по-късно бяха първи в подреждането по медали. Докато българските управници се молят Господ да е със спортистите ни.
Кого да упрекваме - спортистите или държавата? Когато се похвалим, че България има 63 оборудвани за лека атлетика стадиони, колкото има в по-малката по площ Чехия, може би ще говорим, че спортът у нас е държавна политика. Тогава може и да определим медал и един полуфинал за 7 атлети от световно първенство по лека атлетика в зала като провал.
