Или как Лукойл Академик се счупи от космически забивки
Тодор Христов
Лукойл Академик се сгромоляса по шампионски. Първенците на България отидоха в Ямбол, преспаха и си тръгнаха, като през това време лепнаха петно на всичко, постигнато в последните 7 години. За тези, които предпочитат да пишат за изненади и шок, победата на Рилски спортист дойде тъкмо навреме. Този резултат обаче бе най-нормалното нещо на света, едно следствие от последователна грешна политика, водеща от космоса на илюзиите към реалността на дъното.
Хронологията е добре позната. Преди година за слаби резултати (1-2 загуби и нормално отпадане от Европа) от Лукойл Академик си тръгна Любо Минчев. В търсене на спасениeто в тима бе върнат Петко Маринов - един от хората, който преди години започна да пише приказката в Правец. Междувременно за пореден път по средата на сезона бе сменен половината основен състав, а финалът за Купата на България логично бе загубен, въпреки новите мощни инвестиции. Положението трябваше да спасява Георги Младенов, който вдигна отбора и го направи шампион. Легендата обаче трябваше да си тръгне също след 2 загуби в края на годината, въпреки че Лукойл отново бе на върха. Съставът пак бе сменен, а новият треньор Йовица Арсич сипеше закани. Нямаше как да е иначе, след като в отбора се върнаха Перо Антич, Уили Дийн и Ристе Стефанов, като първите двама със заплатите си бият бюджета на Балкан Ботевград например. Последва поредно приземяване след боя от Левски, а дни преди Купата на България Ристе напусна отбора. Не му били плащали. Че защо да плащат на играч, който може да бие сам всеки отбор в България и има дейно участие в половината шампионски титли на тима? Чак тогава дойде Рилски спортист и онзи Симо Найденов, който преди години се оказа ненужен в Правец, а в четвъртък приземи бившия си клуб. Това в последно време направиха половин дузина баскетболисти на Левски, минали през Академик. Това стори и Ламонт Джоус, който май се върна в България само, за да бие Лукойл, а после си тръгна.
Така шампионите паднаха долу - на дъното, а сега Арсич и хората над него го копаят със скъпите лопати, които купиха с парите на Ристе.