Джими Найденов

Историята на Димитър Бербатов и коментара му за журналистите ми напомнят на разказа на Алберто Моравия - "Пробни снимки". За да впечатлят едни благороднички и да ги убедят да им направят пробни снимки, две момчета се представят за такива каквито не са. Шофьорът казва, че е благородник, а операторът, че е кинопродуцент. Оказва се, че и момичетата лъжат. Едната е перачка, а другата май беше гардеробиерка. Накрая и двете страни разбират, че са измамени, и се чувстват разочаровани.
Бербатов се представя за този, който не е. Твърди, че е успял и играе в най-големия отбор на света. Когато обикновеният българин гледа Манчестър Юнайтед, той не се интересува дали отборът печели. А колко пъти Бербатов е пипнал топката и колко гола е вкарал. Точно защото е звезда на Юнайтед, искаме да се раздава и с националната фланелка. Да е лидер, капитан, голмайстор.
Бих могъл да разбера ръководството, Боби Михайлов, който казва, че България не обича Стилиян и Бербо. Бих могъл да разбера и Бербатов, защото наистина доста се упражняваха върху него. Но забравяме третата страна - публиката. Днес никой не може да е звезда, ако не умее да общува с хората. По негова преценка е постигнал много, но някой ден ще разбере, че греши. Той има право да се репчи на журналистите, на ръководството, дори на съотборниците си. Но на публиката няма за какво да й се репчи. Тя го обича, а над нея никой не стои. Колкото и високо да се издигне, тя пак ще е над него. Футболистите остаряват, появяват се нови звезди, но на стадиона пак ходят същите хора. Те са най-важните и каквото и да кажат, са прави.
Не за първи път пиша за футболист, изпаднал в подобна ситуация. Преди световното първенство в САЩ Христо Стоичков беше звезда в Барселона, докато в националния по-често разочароваше. И през 1994 г., когато най-после блесна и за България, беше горе-долу на възрастта на Бербо. Голяма работа, че вкарал на Улвърхемптън за 5:0 на празна врата. Голяма работа, че играл добре на "Уембли" на финала за Купата на лигата и станал шампион. Ние искаме той да вкара със задна ножица на "Уембли", ама на Англия, с фланелката на националния отбор. Не да пише по блоговете.
Да, и Стоичков не го заобичаха след световното първенство. Поне до вчера аз мислех, че Стоичков и Бербатов са много различни. Ицо е последният, за когото може да се каже, че е скромен. Вече знаем, че за Бербатов важи същото.
Заслужава добри думи за фондацията си за децата. Но е време да разбере, че на високото трещят гръмотевици, че звездите винаги си на топа на устата. Ако не му е ясно, толкова по-зле за него.