Ислямисткият екстремизъм застрашава следващите зимни игри
Гус Любин
В древна Гърция олимпийците са носели маслинени клончета като символ на мира. Макар че те не са вече част от игрите, до ден-днешен олимпиадите остават върховен израз на международно сътрудничество, човешко развитие и прогрес. Ванкувър бе синоним на този традиционен дух в олимпизма. След 4 г. предстоят поредните зимни игри в Сочи. За разлика от Ванкувър Сочи и източният черноморски регион са синоним на беднотия, корупция и насилие. Въпросът, който задаваме днес, е: ще успее ли нестабилният характер на региона да опетни олимпийския дух?". Този прекрасен черноморски курорт е лятна дестинация за руснаци и хиляди курортисти от бившите републики, търсещи кътче за релакс. Не е изненада, че девственият пейзаж на Кавказките планини хвана окото на олимпийските лидери. Както и на Йосиф Сталин, който преди няколко десетилетия превърна Сочи в своя лятна резиденция. Палмовите дървета на Сочи и чистите склонове на Красная поляна обаче са само върхът на един опасен айсберг.
Съществуват опасения, че следващата зимна олимпиада може и да не протече толкова мирно, както Ванкувър 2010. Руският Сочи е разположен на границата с Кавказките планини, които са дом на Чечения и 5 други автономни републики. Всички те са на нож с Москва още от разпадането на Съветския съюз. Миналото лято сп. "Тайм" написа статия за убийствата, кървавите вражди и гангстерските войни, заразили тези региони: "Загуби ли Русия контрола над Северен Кавказ?". Да се надяваме, че не е, защото скоро ще трябва да караме ски там.
Ето и коментара на германското сп. "Шпигел". "Сочи граничи с шест руски автономни републики в Северен Кавказ, арена на чеченски метежи и жестоки вражди, изплували след разпадането на СССР и продължаващи и до днес. Всички републики имат тежки социални проблеми, произтичащи от масова безработица и калпаво управление. Ислямисткият екстремизъм и тероризмът, които го съпътстват, продължават да бъдат реална заплаха. В Ингушетия сблъсъците между местната милиция и правителството пламнаха отново през 2009 г. с още по-голяма агресия отпреди. В продължение на 18 години Чечения не познава истински мир. Схватките между сепаратистите и проруската власт са заменени от убийства и отвличания на активисти за човешки права и опозиционни политици. През 2009 г. обществената организация Freedom House постави Чечения в списъка "Най-лош сред лошите".
Чечения обаче не е единственият зъл съсед. Целият регион в северните и южните Кавказки планини представлява едно преплетено кълбо от етнически малцинства и стари конфликти. И наистина първите гърмежи в руско-грузинската война през 2008 г. проехтяха по време на церемонията на откриването на олимпиадата в Пекин. Осемнайсет месеца по-късно напрежението съвсем не е намаляло.
Ако Русия не положи сериозни усилия за подобряване на ситуацията, напрежението между конкуриращите се спортисти на игрите изобщо не би могло да се сравни с действителното напрежение само на няколко километра от олимпийското село".