Легендата Васил Етрополски дойде на "Аспарухов меч".
Грабна една победа и отнесе 5 загуби в предварителната група. Срещу него сабите въртяха момченца, по-млади поне с 25 години. "Не съм дядо. Напротив - чувствам се като децата отсреща на пътеката. И когато загубя, обвинявам себе си, че не съм подготовен", обяснява Етрополски. На 51 години Васил, чийто брат Христо също е в митологията на българската фехтовка, не се е променил. На лицето му винаги цъфти усмивката на големия шампион. Извън състезанията носи очила, но това не е изключение за състезател. И косата му е с един нюанс по-бяла от годините, когато бе българското страшилище във фехтовката. Етрополски нарича играта си носталгична. Но хитро навлиза в тънкостите на съвременната сабя.
Мечтата на Васил да се класира за олимпиадата през 2012 година вече е известна на много хора. "Нека си мислят, че съм слаб", е тайната стратегия на шампиона. "На него му е ясно, че няма как да издържи 3 години на ниво. За това подготовката му ще е концентрирана в последната година преди олимпиадата", обяснява близкият приятел на Васил - Запрян Ванчев.
"Истината е, че не съм почнал сериозна подготовка. Това ще стане догодина. Сега имам време да тренирам само по 3 часа седмично. Не се готвя състезателно и професионално. Догодина ще е другояче", отсича Етрополски. Майсторът на сабята и семейството му живеят от 18 години в САЩ.
Васил работи в компютърна компания в Ню Йорк
"В Америка ми е по-лесно. Тук задачите ме натискат една след друга. За 10 дни искам да свърша много неща. И за фехтовалната академия, и на турнира, и за роднините. Сега почвам да мисля как да си планирам нещата в Америка така, че от догодина да започна сериозни тренировки", казва шампионът.
Запрян Ванчев и Васил Етрополски обиколиха по време на турнира "Аспарухов меч" седем от големите пловдивски училища като ОУ "Димитър Димов", ОУ "Райна княгиня", СОУ "Никола Вапцаров" и СОУ "Христо Г. Данов". Всъщност това бе най-важната задача при сегашното прибиране на Етрополски в България - да запали децата по фехтовката. "Говорихме с директорите на училищата. Приятно съм изненадан, че те се интересуват толкова много от спорт", усмихва се сабльорът. Съмишлениците на Етрополски ще правят демонстрации пред децата, ще осигуряват заплата за треньорите в училищата, ще раздават екипировка и ще помагат на директорите с ремонта на школските салони. Този модел вече работи в София и ще се прилага в цялата страна. "Целта ни е всяка година да имаме нови деца и фехтовката да влезе в училищата за дълъг период от време", казва Запрян Ванчев.
Интересен факт е, че и учениците, и директорите веднага разпознават Васил Етрополски. Явно всички помнят, че Васко е фехтовач №1 на България за всички времена
Беше богът на сабята през 80-те и 90-те години на миналия век. Носи трибагреника на откриването на олимпиадата в Сеул '88. Печели в един сезон (1983) трите най-големи титли - световен шампион (единственият българин, ненадминат досега), Световната купа (триумфира с отличието още два пъти - 1985 и 1986 г.) и първо място в Турнира на звездите. Той и неговият брат близнак Христо са явление в този аристократичен спорт.
Шампионът и хората му планират страхотен турнир "Мастърс" за септември. Той ще е на открито - на море или планина. В него ще участват 8-те най-добри сабльори в света. Майсторите ще покажат каква атракция е фехтовката. За идеите на академията "Етрополски" работят Ивайло Виденов, Вальо Коларски, Наско Арнаудов и още куп влюбени във фехтовката българи. Партньор на академията е банкерката Петя Славова, която дава пари и идеи за връщането на старата слава на родната фехтовка. Както и миналата година, и тази, Етрополски си взе отпуск, за да участва на "Аспарухов меч". В същата ситуация бе и 26-годишният му син Михаил, който обаче се състезава за Щатите. "Не съм доволен от представянето си. Преди това участвах успешно на турнири в Москва и Будапеща и смятах, че тук ще се представя по-добре", обяснява Етрополски - младши.
Джуниър е откраднал усмивката на баща си
Докато се състезава обаче, край пътеката за него палци стиска майка му Радка. "Радвам се, че Мишо остана във фехтовката. Интересува се от всичко в този спорт - от съдийството, от екипировката. Докато Васил, когато е на пътеката, е обсебен само от себе си и съперника", обяснява Радка, съпругата на големия шампион. Мишо напуска България на 8 години. Пали се по фехтовката в залата, където баща му е треньор в началото на кариерата си отвъд океана. "Не ми беше интересно, бях малък. Но после пробвах разни неща и се запалих", разказва младият Етрополски. Мишо даже е побеждавал прочутия си баща в две регионални състезания в САЩ. Двамата си помагат много с идеи така, както са го правели Васил и брат му Христо преди години. "С чичо ми са се учили един друг. Сега го правя с баща си. Това е като химията в училище - едно е да четеш учебника, друго е да направиш опитите сам", смее се Михаил. Отвъд океана той се състезава за Ню Йорк атлетик клуб, където се развиват още баскетбол, тенис, тенис на маса, волейбол, скуош и още половин дузина спортове. Мишо работи в компания за продажби и отдаване под наем на офиси и бизнес сгради. Във фирмата сабльорът се занимава със софтуера. Таткото Васил си признава, че му е било по-лесно преди години срещу брата Христо, отколкото сега срещу сина Михаил. "Срещу Мишо е трудно. Само като го видя на пътеката, ми става мило. Не мога да го усетя като враг. С брат ми не изпитвах такива емоционални дилеми", смее се Етрополски.

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ