Реал (Мадрид) не го искаше. Ливърпул не го искаше достатъчно силно. Челси не пожела да плати за него. В края на краищата, обосноваха се те, той е само едно бекче. Той не може да участва в реклами, освен това по-скоро се хили нагло, отколкото да притежава очарователна усмивка. Съпругата му в никакъв случай не може да бъде зачислена в групата на знаменитите WAG (жени и приятелки на играчите). Той дойде в Европа за някакъв си 1 млн. евро, не е голямата звезда в отбора си, не играе редовно в националния тим и не получи нито един глас в анкетата на ФИФА за най-добър играч в света. Нито дори от представителя на Гуам, който беше твърде зает да впише в бланката думите "Франк" и "Лампард".
Но нека това не ви заблуждава. Защото Дани Алвес въпреки всичко е най-добрият футболист в света. Е, може би това е прекалено. Най-добър е Лео Маси. И точно там е работата. Защото макар в Бразилия да се присмиваха на най-невероятния представител на метросексуалните, коментирайки
шестте тубички крем за лице, конфискувани от Алвес на летището вместо шестте му докосвания до топката последния път когато пропътува хиляди километри, за да играе броени минути; макар той да беше игнориран от гласувалите в анкетата на ФИФА и кореспондентите на "Франс Футбол"; макар че никога няма да подхване кръстоносен поход в своя прослава като този на Кристиано - днес в "Гадзета дело Спорт", утре в "Екип", вдругиден в "Кикер" - и макар всички похвали да остават за фантастичния Меси, Алвес е направил предостатъчно, за да бъде смятан за втория най-добър футболист в света.
При положение че се подвизава на десния бек. И на дясното крило. И почти навсякъде другаде.
Роман Абрамович реши, че 30 млн. паунда са твърде много за защитник. Но Алвес не е просто защитник. Той е човекът оркестър, който носи чинели на коленете си, барабан на гърба, хармоника в устата. Репертоарът му включва убийствени пасове и страховити единоборства. Той е обезумяло хлапе, перфектен техничар, тактически гений и - нека си го признаем - потаен мошеник. Всичко това, слепено накуп в една хиперактивна, безспирно подскачаща топка. Невъзможно е да не го обичаш. Или поне щеше да е така, ако всички не бяха заети да обичат Лео.
Вземете последния уикенд. Беше първият кръг от втората половина на сезона, а Барселона вече беше счупила един куп рекорди. Но нещо липсваше. Барса гонеше реванш срещу Нумансия - единствения тим, победил каталунците този сезон. Те също така се нуждаеха от успокоение, след като зловещата сянка, прогонила Рамон Калдерон от Реал, надвисна и над Каталуния. Флорентино Перес, обяви в. "Марка", скоро ще се завърне с Меси под мишницата си. За целта Перес трябвало да направи само две неща: да убеди аржентинеца и да плати клаузата му за освобождаване - 150 млн. евро (плюс 46% данък).
Не беше изненадващо, че "Марка" раздуха тази история. Изненадващо беше обаче какъв ужас предизвика това в Каталуния. Там всъщност това го приеха съвсем насериозно. И започнаха да бълват едни опровержения, да плюят онзи старик, хвърлил око на съкровището им, и да се молят като ужасени любовници. Така че когато Меси откри резултата за неубедителната Барса в началото на второто полувреме, целият стадион въздъхна с облекчение. Когато той целуна емблемата на Барселона, всички се разчувстваха. Когато Лео отбеляза още един гол, добави голов пас и нацели гредата през блестящите втори 45 минути, които напълно засенчиха незадоволителната първа част, в която само реферът попречи на гостите да открият, публиката почна да скача от радост. А
когато обяви, че никога няма да напусне, всички се втурнаха да танцуват на поляната
Междувременно президентът на Барса Жоан Лапорта пак се побърка. "Те се опитват да ни дестабилизират! - изригна той. - Реал има нечестно предимство, защото се радва на подкрепата на институциите, за които плащаме всички ние, особено каталунците."
"Меси - завърши накрая Лапорта, - доказва, че е щастлив в Барселона с блестящата си игра всеки мач."
Той беше наполовина прав. Меси отново беше блестящ. Но насред цялата тази истерия решаващият принос на Алвес за пореден път остана незабелязан. Бразилецът е единственият твърд титуляр, който не беше в отбора през миналия сезон. Когато Барселона приключи първенството на 18 т. зад Реал. Сега каталунците са на 12 т. отпред. Това не значи, че Алвес е единственият виновник за промяната. Все пак новият треньор Гуардиола също се справя отлично, Ето'о има 19 гола в 19 мача, Анри носи победи, вместо да хленчи, Шави дърпа конците, а Иниеста демонстрира чудесна техника и поглед върху играта. При все това приносът на Дани Алвес е колосален. Той погреба безвъзвратно погрешното убеждение, че Барселона се нуждае от защитници, които да защитават вратата й. Алвес донесе динамика, хъс и желание. Трансферът му беше като инжекция живот за един тим, готов да премине в небитието.
Под ръководството на Гуардиола Алвес е дори по-добър, отколкото беше в Севиля. Неслучайно десният бек е записал повече минути от всеки друг, или Барса е отбелязала три пъти повече голове след атаки отдясно, отколкото отляво, при което бразилецът записа 10 голови подавания.
Въпреки целия й блясък мнозина обвиняват Барселона, че е твърде зависима от Меси. Но кой не би изпаднал в зависимост от него? Пък и Меси не е сам.
Той може да е само дясно бекче, може да не е особено ефектен и дори не е най-добрият в отбора, но в момента Дани Алвес е може би вторият най-добър футболист в света.

"Гардиън"

Сид Лоу