- Луиз и Джейми, честито за прекрасното ви момченце. Какво беше различно от раждането на Чарли?
Луиз:
- Когато раждах Чарли, Джейми беше много нервен и напрегнат, а аз бях спокойна, но този път тотално си сменихме ролите. Не знам защо, но бях много по-загрижена. Исках да знам, че бебето ми е добре и когато ми го казаха, облекчението беше невероятно.
Джейми:
- В нощта, преди да се роди Чарли, бях объркан, изобщо не спах, но този път бях наред, въпреки че вълнението го имаше. Мислех си: "Докато Лу и бебето са добре, мога да свърша и още нещо".
- Джейми, Луиз ни каза, че си изпитал страхотни емоции, когато Чарли се появи, беше ли същото с Бю?
- Този път се държах по-добре, без да казвам, че е било по-малко специално. Когато се появи Чарли, бях малко объркан, предполагам, че е от неизвестността - идва ти изведнъж - имаш това малко вързопче невинност, за което трябва да се грижиш и това направо те удря. С Бю вече знаех какво да очаквам, но все пак беше много емоционален момент. Винаги съм мечтал да имам двама синове и сега ги имам.
- Луиз, ти се бореше докрая с бременността...
- Имах много трудни моменти, честно казано, чувствах се зле. Накрая бях толкова голяма, усещах се неудобно, бебето ме риташе в ребрата. Трябва да кажа, че бях най-непоносимата бременна жена, и заявявам, че всички, които ми останаха приятели през това време, заслужават медал.
- Вярно ли е, че сте го кръстили Бю, защото бащата на Джейми - Хари Реднап, е роден в Боу, Източен Лондон, както обяви самият той?
Луиз: (смее се)
- Не! Лежах в болницата, когато видях Хари да казва това на една пресконфереция и се разсмях. Той е голям майтапчия. Един приятел ни даде идеята. Помислих, че звучи силно и различно, без да е глупаво.
Джейми:
- Баща ми е голям традиционалист и искаше бебето да има име, което да подхожда на момче от Ийст Енд. Трябва да призная, че отначало не бях сигурен за името Бю. Но започнахме да го наричаме така, а после и Чарли го поде и името пасна.
Луиз:
- Второто му име е от Хари. Мисля, че и той донякъде вече свикна.
- Как реагира Чарли на появата на брат си?
Луиз:
- Той броеше дните и когато с Джейми го събудихме, преди да тръгнем за болницата, той ни попита:
"Когато се върнете, ще доведете ли Бю?"
Чакаше ни в кафето с майка ми и баща ми и когато видя бебето, му каза: "Здравей, Бю-Бюс.", което продължава да прави и досега.
Чарли беше първото ни дете, което толково отчаяно искахме и е свикнал с огромното внимание, което му обръщахме. Но понася промяната по-добре, отколкото очаквах.
- Джейми, станахте ли вече добър татко?
- Обичам да се занимавам с това, но ставането посред нощ никога не е лесно. Способен съм да си сложа възглавницата на главата, когато чуя шум в 4 сутринта.
Луиз:
- Първия път, когато се върнахме от болницата, ставах три пъти за Бю и два пъти за Чарли, после и за двамата в седем часа. Джейми се събуди към девет и каза: "Колко съм уморен...". "Не си го и помисляй!", мина ми през ума. Но трябва да кажа, че всяка друга нощ е брилянтен. Онзи път ми каза: "Лу, направо съм скапан. Чувам децата да плачат, но всеки път, докато мисля да стана, ти вече си там".
Джейми:
- Изобщо не мога да се сравнявам с Лу. Тя го прави толкова естествено, направо ме изумява. Тя е страхотна майка.
- Луиз, имате ангажимент за снимки през февруари, как си връщате формата?
- Заради цезаровото сечение не можех да правя упражнения. Колкото и да се оплаквах, всъщност ми харесваше да имам такова извинение. Гледах какво ям, предимно риба, салати, зеленчуци но не съм стигала до крайности. За някои да си върнат фигурата е най-важното нещо в живота. Ще излъжа, ако кажа, че и аз не искам, но нека да не е за шест седмици. Може да стане и за три месеца.
- Джейми, пристеснява ли ви това, че Луиз се връща на работа толкова скоро?
- Луиз е силна жена и знае какво иска. Щом тя се чувства добре, изглежда страхотно, значи няма проблеми.
Луиз:
- Колкото обичам момчетата си, толкова харесвам работата си и това да бъда независима. Всъщност смятам, че това ме прави по-добра майка и когато съм вкъщи, цялото ми внимание е за тях.