Георги Филипов
Икономедия

Осем беше ключово число за изминалата година. Според китайската астрология то е натоварено с очаквания за късмет по същия начин, по който западните култури почитат 7. Олимпийските игри в Пекин започнаха на 08.08.08, но това не е нещо, което си заслужава да остане за дълго време в съзнанието.
Игрите в Пекин и европейското първенство по футбол в Австрия и Швейцария родиха част от героите. За българския спорт тази година донесе повече разочарования, отколкото добри моменти. Ако трябва да влезем в новата година по някакъв позитивен начин, трябва да изберем само няколко резултата. Не само заради доброто настроение. Те може да имат важно значение за бъдещето и най-вече за това, което ще наблюдаваме през 2009. За провалите ще споменем мимоходом, защото те не се нуждаят от по-сериозен коментар от всичко, изписано през годината.

Топ 3 на българските постижения

1. Олимпийската титла на Румяна Нейкова
Тази титла има символично значение, защото извади на показ много проблеми в българския спорт. Незнайно защо трябваше да се стигне до постното представяне на олимпийските игри в Пекин, за да се вгледаме по-детайлно в разрушената система за подготовка на елитни спортисти. Успехът на Руми е един семеен успех и плод на дългогодишна целенасочена работа заедно със Свилен Нейков. По подобие на много големи български спортисти от 80-те и 90-те години те работиха за този успех продължително и с ясната идея как може да се промени ходът на събитията и да се обърне съдбата в своя полза. Нещо липсващо в много други спортове в България. Практиката да се мисли на парче, да се търси мигновен успех и да се хвърлят медийни фойерверки не носи трайни резултати. Тази победа на Руми и неуспех на останалите спортове с изключение на борбата са поредният сигнал, че системата е сбъркана. Следващата година може да е тази, която да накара много федерации да помислят дали да не тръгнат по нов път. Този, по който се движеше в подледните 15-ина години, не води до никъде.
2. Трансферът на Бербатов
Той е запомнящо се постижение само по себе си. Цената от 30.75 милиона паунда едва ли скоро ще бъде надмината от друг български футболист. Така както трансферните рекорди на Христо Стоичков останаха дълго време в историята. Но цената на Бербатов е едно, а друго е неговото представяне на терена. Мнозина са склонни да превъзнасят играта му в Манчестър Юнайтед, което с изключение на няколко финта е повече от скромно. Не става въпрос за броя на отбелязаните голове, а за присъствието му на терена, за участието му в отборната кауза и в защитата на цената си. Той може да има своите оправдания - пропусна част от сезона заради контузия, а в други мачове колегите му не комбинират достатъчно с него. В период на криза Бербатов получава много кредити от мениджъра сър Алекс Фъргюсън, които се трупат с почти всеки изигран мач. Следващата година ще е тази, в която Бербатов ще трябва да ги връща.
3. Треньорският успех на Радостин Стойчев
Колко тъжно, че титлата му с волейболния Итас Диатек (Тренто) в първенството на Италия остана неоценена в класацията за треньор на годината. През последното десетилетие системата в българския спорт съсипа малкото останало като качество сред треньорите и все по-рядко виждаме някакви проблясъци на съвременно мислене. Особено силно това важи за колективните спортове, където вече сме принудени да внасяме треньори на националните отбори от чужбина. Въпреки това Стойчев си проправи път до най-големите в професията, като спечели в дебютния си сезон най-силното клубно първенство. Извън олимпийската титла на Нейкова това беше треньорското постижение без конкуренция. Но се оказа встрани от вниманието. Може би защото Стойчев винаги се е опитвал да не бъде в светлината на прожекторите. При него сработи дългогодишната амбиция и желание да се развива, да установява контакти, да гледа на работата си задълбочено и да следва успеха стъпка по стъпка. Освен това покрай него израстват и немалко български волейболисти. Матей Казийски вече е доказана стойност, но Стойчев се опитва да дава шанс и на други да се развиват в италианското първенство. Още една добра практика, която работи за бъдещето.

Топ 3 на световните постижения

1. Шампионът във Формула 1 Люис Хамилтън
Колко голямо значение има всеки завой във Формула 1? Огромно, както се оказа тази година. Един завой изстреля Люис Хамилтън в друга орбита. Още с влизането си в световния шампионат англичанинът беше смятан за потенциален световен шампион. И други са били такива - Дженсън Бътън беше натоварен с не по-малки очаквания. Но този последен завой на "Интерлагос" направи от Хамилтън не само надежда, но и реален шампион. В спорт като Формула 1, в който британският елемент е неизменна и важна част, разликата между успеха и неуспеха е огромна. Тя се изразява в слава, финансови приходи, възможности. Хамилтън, който счупи и рекорда за най-млад световен шампион, си гарантира доживотен статут на звезда. Съдбата може би си знае работата. Какво щеше да се случи, ако Фелипе Маса беше спечелил титлата? Със сигурност спортът щеше да е с една идея по-скучен, защото щеше да има един герой по-малко.
2. Рекордите на Юсейн Болт
Изключителна фигура. Мнозина още споменават Бен Джонсън като нарицателно за бързина, но и като пример за разбита от допинга кариера. Болт е напът да се превърне в Джонсън на 21-и век. Той е човекът символ на високата скорост в спринта. Преди 20 години постижението на Джонсън от 9.79 секунди изглеждаше извънземно, но какво да кажем за тези 9.69 секунди на Болт? Нечовешко. През 90-те голямата звезда на пистата беше Майкъл Джонсън, но сега и неговата слава отминава заради качествата на спринтьора от Ямайка. Какво прави този човек толкова бърз? Според някои е изключителната му физика - той е висок, но в същото време не толкова мощен в краката. При него силата е в елегантното му разпределение на мускулната маса и лекотата, с която се носи по пистата. Допинг? Винаги ще има едно наум, докато не бъде хванат. Практиката в атлетиката показва, че положителните проби на големите звезди вървят с няколко години след постиженията им. Славата принадлежи на Болт, а през 2009 година предстои и световно първенство на открито. Сега е моментът да се наслаждава на популярността си и да черпи с пълни шепи.
3. Новият №1 в тениса Рафаел Надал
Последните години преминаваха на принципа на one man show. Е, това вече не е така. Не само защото Рафа Надал успя да изпревари Роджър Федерер, който издържа 237 седмици начело на световната ранглиста. Надал е лицето на тази нова генерация от тенисисти, която очевидно е призвана да запълни дупката след края на поколението на Ченг, Сампрас, Къриър и Агаси. Федерер умело се възползва от тази празнина, без да има каквото и да е съмнение в качествата му. Но времето сега е друго. Независимо дали харесвате, или мразите Надал, всички го гледат. Хората имат отношение към настървения му стил на игра в пълен контраст със спокойствието на Роджър. Той е пример за спортен хъс. Но Рафа не е единственият. Новак Джокович е симпатягата от Източна Европа, Анди Мъри е новата британска надежда (а това, както във Формула 1, значи много). Липсва само силният американец, тъй като времето на Анди Родик вече, изглежда, изтича. Но след като пробиха през 2008 година, цялата банда млади асове иска да разбърка тотално следващия сезон. При всички положения има избор. Иначе досега нещата изглеждаха като в оня стар виц за Горбачов, който искал да си избере 10 яйца. А продавачът му отговаря: "Ето ви 10 яйца, изберете си."

Топ 3 на големите разочарования

1. Допинг скандалите в българските щанги и лека атлетика
И двата спорта така и не улучиха правилния допинг. Ясно е, че в световен мащаб не е възможно да правиш високи резултати с кисело мляко. Но също така е известно, че не става и с методите от 80-те години. Тази година щангистите изгоряха позорно - всички накуп. Атлетите, които горят на час по лъжичка, неясно защо минават метър за пред медиите и ръководството на ДАМС.
2. Провалът на Пламен Марков като национален селекционер
Уволнен само след 3 мача на националния отбор - това не би трябвало да вдъхнови никой следващ работодател. Далеч съм от мисълта, че Марков е слаб треньор. Може би просто химията между него и този отбор не се получи. Но пък случаят показа, че подходът при избора на селекционер беше сбъркан. Нещо, което все пак има шанс да се поправи.
3. Конспирацията в националния отбор по волейбол
Този отбор можеше да завърши един успешен цикъл по-достойно. Малцина са наясно какво точно се случи в Пекин, но за сметка на това масовата публика нищо не разбра. Този отбор имаше огромна подкрепа дори от хора, които не се интересуваха активно от спорт. Крайният резултат беше разочароващ за всички - и за фенове, и за играчи, които не успяха да реализират потенциала си.