- Тогавашните ви съседи се оплаквали, че ритате постоянно топка вкъщи.
- Моят баща ме заведе да тренирам в Смена, където останах до 17-годишна възраст, след което се преместих в юношеската школа на Зенит. Той се състезаваше, макар не на много високо ниво, и аз често ходех да го гледам на стадиона. Футболът ми харесваше от самото начало.
- Какви са първите ви спомени оттогава?
- Един, много хубав, е свързан с Италия. През 1991, когато бях на 10 г., участвахме на детски турнир на Апенините. Аз си носех малка чанта, а се върнах у дома с десет сака, пълни с подаръци. Беше първото ми пътуване извън Съветския съюз и беше невероятно! Бяхме съветски деца, не знаехме нищо и за нас това бе сякаш сме кацнали на чужда планета. Обикаляхме много в Италия - Аоста, Торино, Флоренция, като навсякъде живеехме задружно.
- Каква представа си изградихте за италианците тогава?
- Струваше ми се, че по характер приличат много на руснаците. Винаги се събирахме с една дузина хора, които говореха много и всички искаха да ни почерпят с нещо за ядене. Така беше навсякъде. Италианците са открити, добродушни, обичат децата и са доста гостоприемни. Всеки от нас се завърна с един куп подаръци.
- Турнирът как беше?
- Турнирите бяха два. Единият го спечелихме и дори бях обявен за най-добър играч. Не си спомням името на града, но стадионът беше препълнен и пред погледа на толкова много хора в центъра на терена ни дадоха купата. Само каква емоция беше! Триумфирахме, имаше фойерверки, беше невероятно ... Пазя го и до днес у дома този трофей. Това е първото ми отличие, най-ценното, което някога съм получавал.
- Тогава сте играл като халф. Кога се преквалифицирахте като нападател?
- В Зенит. Най-много настояваше да играя като нападател чешкият специалист Петржела, който водеше тима през 2003. Оттогава играя в атаката отдясно, но за мен няма значение фланга, по който ще атакувам. Сега Адвокаат казва за мен и за Дани, че можем да играем навсякъде, където ни харесва, и че имаме пълната свобода да разменяме позициите си. В националния отбор на Русия трябва да пресирам дефанзивния халф на съперника, докато в Зенит задачата ми е да си пазя зоната отдясно на атаката.
- На какво ви научиха холандските треньори?
- На психология, и то предимно в националния отбор. Бяхме вече свикнали с един по-демократичен стил на работа, тоест тренировките ни станаха по-свободни, по-открити и решенията на селекционера се обсъждаха предварително с играчите. Но за много съотборници в националния идването на Хидинк беше истинска новост. Гуус ни освободи психически, с него не се мисли само за футбол. Националният отбор беше мястото, където най-трудно може да се промени манталитетът, защото преди това в него са работили само руски специалисти. Хидинк вярва в нашите способности повече, отколкото ние самите. Твърде настоятелен е към тренировките ни, иска много усилия от нас и очакванията му определено са високи. Но най-важната промяна беше работата от психологическа гледна точка.
- Какви са разликите между двамата холандци - Адвокаат и Хидинк?
- Хидинк е по-открит и по-весел. Адвокаат е затворен или "облачен", както се казва в Русия. Но също така е и по-строг. От тактическа гледна точка стилът на двамата е еднакъв. Откакто двамата пристигнаха в Русия (от 2006, б. р.), се научих да играя по-добре.
- Подобрява ли се руският футбол?
- В руския футбол напоследък се въртят големи пари и отборите могат да купуват качествени играчи. Макар че световните звезди не идват все още в нашия шампионат и не мисля, че някога ще дойдат. Успехът на националния отбор мога да го обясня единствено с Хидинк, той е нашата звезда.
- В дебюта на Зенит в Шампионската лига се затруднихте и отпаднахте от борбата за осминафиналите.
- В сравнение с Купата на УЕФА нивото в Шампионската лига е по-високо. Въпреки че през сезон 2007/2008 във втория по сила европейски турнир надвихме отбори като Виляреал, Олимпик (Марсилия), Байер (Леверкузен), Байерн (Мюнхен) и Рейнджърс.
- Кой е фаворит за спечелването на Шампионската лига?
- Доста са силните отбори - Манчестър Юнайтед, Челси, Реал (Мадрид), Барселона, Арсенал, доста са ...
- Кои играчи ви харесват?
- Роналдиньо и Ибрахимович. Опитвам да ги следя внимателно, когато има техни мачове. Роналдиньо ми допада, защото се вижда, че се наслаждава на професията си на футболист. И макар че по някой път се изявява като солист, се забавлява до побъркване. Ибра има впечатлителна техника, но понякога е малко мързелив на терена, не си дава много зор.
- Какво мислите за италианския футбол?
- Определено се промени през последните няколко години, но е все така тактически, твърде затворен и защитен. Италианците са царе на този тип игра, но този стил не е за мен. Твърде трудно е да вкарваш в подобна схема.
- Кои ви бяха идолите като малък?
- Стоичков, Ромарио, а след това Роналдо и Роналдиньо. Всички от Барселона, отбора, на който бях привърженик, защото ми харесваше техният стил.
- Барса беше един от отборите, които ви търсиха през лятото.
- Аз все още имам голямо желание да премина някъде в чужбина. Бих искал да играя в Англия или Испания. Барса е любимият ми отбор, в Англия първо харесвах Манчестър Юнайтед, сега повече ми харесва Челси.
- Какво щяхте да правите, ако не бяхте станал футболист?
- Като деца всички искат да станат космонавти, но за мен това не е било мечта. Харесваше ми професията на таксиметърджиите.
- Тежко ли беше да израснете в Съветския съюз?
- Да, трудно беше. Аз съм от скромно семейство от Санкт Петербург. Но тренировките ми по футбол не налагаха някаква жертва от тяхна страна, а училището ми беше безплатно. И макар че беше далеч от дома и пътувах доста за часовете, не страдах от това. Бях щастлив да ходя на училище. А футболът е всичко за мен.
- Родителите ви с какво се занимаваха?
- Майка ми беше шивачка в една фабрика. След това създаде малка фирма, която препродава платове, внесени от ОАЕ. Баща ми почина преди няколко години.
- Вярно ли е, че сте учил за моден дизайнер?
- Не, аз съм инженер в модната индустрия. Не исках да уча в спортен институт, както правят всички състезатели, и така се записах да следвам в университета за технология и дизайн. Първата година в спортната академия изучавахме твърде много химия, разбрах, че трябва да се учи яко, за което щеше да ми отнеме време, каквото нямах. Тогава промених решението си и се записах да следвам технология на модната индустрия. В крайна сметка ученето ми отне 9 г., вместо петте в спортната специалност.
- Обаче е вярно, че вие правите проекти за модна линия?
- Имам договор с модната компания "BeFree" и преди европейското първенство в Австрия и Швейцария направихме дамската линия за лятото, която имаше голям успех впоследствие. Беше първият ми проект, който за щастие бе добре приет. Преди това бях проектирал нещичко, бях давал съвети, но тази задача беше първата ми по-сериозна - да представя облекла.
- От 2005 г. сте посланик на ФИФА сред децата. Вие сте първият и единствен руснак.
- Всяка страна има по един. ФИФА подписа договор с организацията "SOS детски селища", която се грижи за сирачетата и изоставените деца по света (чийто представител е и българската футболна легенда Краси Балъков, б. р.). В Русия има четири такива комплекса. Посланикът на ФИФА трябва да помага на децата, като чрез влиянието си привлича интереса на публиката и финансиране на благородните кампании. Веднъж в годината посещавам селищата в Русия. Децата често излизат с нас преди началото на официалните мачове. Когато ги посещавам, им нося много подаръци.
- Защо решихте да се захванете с тази дейност?
- Когато реших да помагам на децата, нямах все още наследник, но ми изглеждаше прекрасно и благородно да им се притичам на помощ с каквото мога. Винаги, ако е възможно, бих им помагал, защото аз сега имам възможности в живота, защото съм късметлия.

Ивайло Пампулов
по сп. "Спортуик"