Саймън Купър

Лято е и трансферният пазар във футбола работи на пълни обороти. Сещам се за една тъжна констатация на английския нападател Лутър Блисет. Милан го купи през 1983 г. от Уотфорд. Предполага се, че това е станало по погрешка, тъй като италианците го объркали с друг чернокож футболист. Блисет изкара само една неуспешна година в Италия, като в това време сътвори един от най-знаменитите цитати в английския футбол. "Няма значение колко пари имаш - оплака се Блисет веднъж, - тук просто няма откъде да си купиш оризова каша."
Това лято мнозина ще влязат в кожата на Блисет. Клубовете масово купуват чужденци и им казват: "Ето го самолетния ти билет, ела и ги размажи още от първия ден!" Често въпросният футболист не успява да се адаптира в новата страна, представя се разочароващо и излиза, че милионите за привличането му са били хвърлени на вятъра.
Това се случва, защото футболните клубове са некомпетентни. Точно както петролът е част от петролния бизнес, глупостта е част от футболния бизнес
Когато някой служител на ръководна длъжност в "Майкрософт" се мести в друга страна, той ползва услугите на специалист по адаптация. Въпросният помага на семейството да намери удобно жилище, най-подходящите училища за децата и запознава новопристигналите с особеностите на новата страна. Това може да струва до 15 000 паунда или 0,1 процента от някоя бомбастична трансферна сума. Футболът обаче тотално пренебрегва процеса на адаптация.
Лошото приспособяване по-скоро е правило, отколкото изключение. Типичен пример е привличането на Рууд Гулит в Челси, след което клубът настанил големия холандец в противното градче Слау. Друг знаменит цитат, свързан с неуспешен опит на британски футболист да пробие в Италия, са думите на уелсеца Йън Ръш: "То беше все едно да отидеш в друга страна." Но може би най-крещящият пример за провалена аклиматизация е свързан с трансфера на Никола Анелка в Реал (Мадрид) през 1999 г. Реал плати 22 млн. паунда на Арсенал за французина. Но Кралския клуб не похарчи нищо, за да помогне на играча да се адаптира в Мадрид. Когато срамежливият, стеснителен 20-годишен нападател се яви за първия си работен ден, никой не му показа тренировъчната база. Дори не му подготвили шкафче в съблекалнята. Анелка сам си избрал едно празно шкафче, след което дошъл друг футболист и му казал да си премести нещата. По-късно самият французин призна, че единственото, което му казали от Реал, било: "Грижи се за себе си." Нападателят напусна "Сантяго Бернабеу" след един несполучлив сезон.
Дори за футболист с по-лесен характер емиграцията може да се окаже труден процес. Може приятелката му да не е в състояние да си намери работа или да е бременна, а те не могат да се разберат с новия лекар. Играчът може да не разбира какво иска от него новият му треньор. Или просто да не може да си намери оризова каша. На никой в клуба не му пука. На футболиста му се плаща добре, той е длъжен да играе добре. Точка.
Доколкото в играта изобщо има специалисти по адаптация, те никога не биват търсени от футболните клубове. Не, те работят за производители на спортна екипировка. Ако "Найк" или "Адидас" плащат на определен играч да рекламира продуктите им, те са силно заинтересовани от това въпросният да се представя успешно. Затова, когато някоя звезда се мести в чуждестранен клуб, от съответната компания му осигуряват помощник, тъй като са наясно, че от клуба няма да го направят.
Това обаче не е достатъчно. Прекалено много играчи продължават да се провалят в чужбина. Често клубовете действат предпазливо, опитват се да не привличат футболисти, които според тях биха се адаптирали трудно.
Едва ли някой би оспорил, че бразилците са най-добрите играчи в света. При все това английските клубове доскоро ги игнорираха напълно. Причината е, че бразилците не говорят английски, страдат заради лошото време и не са наясно с основната традиция в английския футбол - да се пият по 20 бири на вечер
Наистина твърде рядко бразилците се адаптират успешно във Висшата лига.
Затова пък английските клубове охотно привличат скандинавци. Те може като цяло да са по-слаби футболисти от бразилците, но разбират английски, нямат проблеми с лошото време и 20-те бири. Скандинавците се приспособяваха лесно и затова бяха изключително търсени. Но английските тимове действаха погрешно. Всеки, който привлече качествен бразилски футболист и му помогне с адаптацията, може да се сдобие с голяма звезда.
Футболът, макар и бавно, лекува собствената си глупост, но повечето клубове все още игнорират нуждата от добра адаптация. Наскоро Дидие Дрогба описа в автобиографията си как пристигнал в Челси от Олимпик (Марсилия) през 2004 г. за 24 млн. паунда. Никой от клуба не му помогнал да си намери къща или училище за децата. Седмици наред раздразненото семейство Дрогба живяло на хотел. Дрогба казва, че в Челси всички скъпи чужденци се мотаели из тренировъчната база и се подпитвали един друг: "И ти ли? И ти ли още живееш на хотел?"
- С всичките тези тревоги не смятах, че мога да се адаптирам добре в Челси и нямах желание да полагам повече усилия - признава таранът.
Наскоро обсъдих проблемите за адаптацията с група консултанти. Те буквално се наредиха на опашка, за да ми се оплачат. Почти всички опитали да пробият във футбола, но били отхвърлени. Малцината, успели да си спечелят позиции, имали приятели в някой клуб. Една жена пък била потърсена от немски отбор като преподавател по немски и постепенно разширила дейността си.
- За играчите бях едновременно майка, медицинска сестра, агент по недвижима собственост, чистачка. С една дума - вършех всичко.
Дали футболистите, ползвали услугите й, са се представили по-успешно на терена? Абсолютно!