Промоционе 1 се казва дивизията, в която аматьорският Реал Т.А.Д. от Милано се подвизаваше през последната година. Тя е регионална и в нея се състезават 15 отбора от Ломбардия, областта, чийто център е Милано.
- Ние завършихме сезона на трето място, което ни дава правото от следващата година да играем в по-горната група която се нарича Ечеленца и се явява последното стъпало преди професионалния футбол в Италия - разказва Станислав, който беше сред голмайсторите на тима.
Собственик на отбора е бивш играч на клуба, който е много амбициозен и се е зарекъл, че ако съставът влезе в професионалния футбол, ще увеличи инвестициите. Интересен факт е, че състезателната му кариера е възпрепятствана от контузия и за да продължава да бъде полезен на състава, се решава да му стане президент и да го издържа.
Миланският Реал Т.А.Д. съществува под слънцето от 7-8 години и в момента основната група наброява 24 футболисти. Има още трима състезатели, които при крайна необходимост се появяват на терена. Треньорът на тима е млад специалист и е много близък с президента, а в техническия щаб има още лекар и треньор на вратарите.
- Стадионът, на който играем домакинските си мачове, се намира на около 5 км от Милано, в южните периферии на града. Капацитетът му е за около 5 хиляди човека, но на срещите присъстват обикновено не повече от 500-600 зрители - описва клуба си Табов.
- Отборът, който завърши на първо място и който допусна единствената си загуба от нас, се казва Салваторе. В този тим повечето играчи са испанци, включително и треньорът им. Те показваха много стабилна игра, но в последния мач им нанесохме първото поражение за сезона въпреки че в този мач всичко бе решено - те вече бяха първи, а ние - трети - добавя младият нападател.
- През сезона нашите два отбора диктуваха развоя на първенството. За това допринесоха и моите десетина гола - хвали се българският футболист.
Статистиката потвърждава постижението му, като според нея Табов завършва на пето място сред голмайсторите в групата. В Промоционе 1 се състезават много играчи с опит в италианския футбол и които искат да доиграят кариерата си спокойно, без напрежението, което създават по-големите отбори. Срещат се бивши футболисти на Пиаченца, Монца, че дори и на грандовете Интер и Милан.
- Капитанът на нашия отбор дълги години се е състезавал в Монца, докато не премина при нас преди две години. Амбициите ни за следващия сезон са да се класираме на някое от първите четири места и ако е възможно, дори да спечелим турнира, след което да получим промоция за Серия D, т.е. за професионалния футбол в Италия - надява се Станислав.
- Нивото на футбола в Италия е доста високо дори за категориите, които не влизат в професионалния футбол. Условията да се състезаваш в аматьорската Ечеленца, където ние ще играем от следващия сезон, се равняват приблизително на тези, които са за участие в Б група на България - обяснява Табов.
В тази дивизия тимовете са полупрофесионални
Съставите отново са от областта Ломбардия, която обхваща градове като Бергамо, Бреша, Монца и т.н. - разказва талантливият нападател.
Ето какво споделя за първите си години във футбола в Бьлгария.
- Започнах да тренирам футбол в школата на Септември и играх първоначално за втория състав, а след около половин година преминах в първия тим (юноши младша възраст). Втората година от престоя ми в отбора бях дори част от мъжкия състав, след което преминах в ЦСКА, въпреки че съм привърженик на Левски. Във футбола място за симпатии няма - категоричен е младият състезател. - Преди въпросното преминаване при армейците с мениджъра ми Боби Божинов обсъждахме варианта да отида на проби в Шалке 04, както и в няколко клуба от Австрия, сред които Рапид Виена. В крайна сметка преценихме, че по-добрият вариант за мен беше да остана да тренирам в България, а единствен вариант беше ЦСКА. Изборът ми в никакъв случай не беше лош, защото при червените попаднах на съотборници и най-вече на треньор. Александър Йорданов, или бат Сашо, както го наричахме, ни водеше тренировките, голям специалист, на който дължа много. Бяхме уникален колектив, в отбора бяха Мишо Александров (в момента играч на Борусия Дортмунд), Чипев, Иван Караджов, резервен вратар в сегашния състав на мъжкия тим на ЦСКА, Стоян Абрашев, Павел Виданов и още много талантливи момчета. С този колектив, който селекционерът беше изградил, спечелихме републиканското първенство през 2007, като на финала сразихме Левски след изпълнение на дузпи на Националния стадион "Васил Левски" - си припомня Табов.
- След това реших, че в България няма да мога да получа такова развитие, че да ми позволи да се занимавам само с футбол, и затова реших да замина за Италия. Установих се в Милано, където записах да уча архитектура и дойде предложението да се състезавам за Реал Т.А.Д., което веднага приех, защото най-голямото ми желание беше да продължа да играя футбол - разказва Станислав.
- Екипите на сегашния ми отбор са бяло-сини, "Пума", а емблемата на клуба е мече, което е и талисманът на тима и чието име дава наименованието на клуба - разказва Табов.
Решението на президента да кръсти така клуба - Реал Т.А.Д., не е повлияно от симпатии към испанския гранд Реал (Мадрид), а просто защото такова било името на симпатичното мече, символ на миланския тим.
- Засега всеки сам ходи до стадиона за тренировки или мачове, но ако се класираме за Серия D, президентът ни е обещал, че ще закупи клубен автобус и ще се ангажира с изработката на фенски артикули - говори за амбициозния шеф Станислав.
За да възнагради футболистите си, президентът раздаде хубави премии в края на сезона за постигнатата промоция в по-горната дивизия. В момента се търсят допълнителни спонсори, които да помогнат на тима за следващия сезон, когато ще се преследва изкачване в професионалния футбол на Италия.
- Поддържам форма с отбора на Политехническия университет, чийто възпитаник съм, и дори спечелихме колежанското първенство на Милано по футбол. За този отбор обаче не се напрягам много, за да избегна неприятни контузии, а по-скоро използвам тези мачове за допълнителни тренировки, които да ме държат винаги в най-добра кондиция за моя отбор - допълва Табов. - Треньорът Франческо ни събира по четири пъти седмично на тренировки, за да може да сме максимално подготвени за мачовете, които са или вторник, или четвъртък. Провеждаме едноразови тренировки със съотборниците ми от Реал Т.А.Д. За да избегнем горещото време в Милано, заниманията се провеждат вечер на осветените тренировъчни игрища в близост до самия стадион - разказва за подготвителния процес Табов.
"На мачовете ни много често присъстват скаути на отбори от Серия D, както ни уверява президентът, а тези тимове понякога са сателитни на състави от Серия А и В", допълва младият Станислав.
На въпрос дали таи надежда да бъде забелязан от някои от елитните клубове в Италия, Табов отговаря: "Винаги има надежда, каквото зависи от нас, ще се опитаме да го направим. Като за начало да влезем в Серия D."
Наскоро Кремонезе, отбор от Ломбардия, игра плейоф за влизане в Серия В. В отбора е българинът Красимир Чомаков, но тимът му загуби и ще продължи да се състезава в Серия С. "Краси Чомаков не го познавам, но си пожелавам един ден да се срещнем по терените на Италия, дай Боже в някоя по-горна дивизия", коментира Станислав.
По време на престоя си в Септември Станислав записва мачове за юношеския национален отбор на България до 17 години, когато наставник е Кирил Качаманов. "Участвах в квалификационни мачове за европейско първенство, които се проведоха в Благоевград и Дупница. За съжаление загубихме. Бяхме в една група с Финландия, Русия и Беларус", припомня си Табов. "В тази юношеска формация бях заедно с Ники Михайлов, Николай Петров, който сега е играч на Славия, както и с Лъчо Балтанов, Мариан Огнянов, разказва младият футболист. Радвам се, че нашите наследници успяха да се класират на европейското първенство в Чехия - нещо, което на нас не ни се удаде..."


Ивайло Пампулов