Радостин Стойчев ще остане в историята на световния волейбол с титлата, извоювана с Тренто в първия му сезон в Италия
Най-успешният български треньор върти ателиета за химическо чистене
Откъде се взе този Радо Стойчев? Няма да чуете подобен въпрос нито за Жозе Моуриньо, нито за Фабио Капело, нито за някой друг от големите във футбола. Големите във волейбола също се знаят: Веласко, Бебето, Баньоли, Гаич, Лозано...
Във вторник някъде до тях се нареди Радостин Стойчев. 39-годишният софиянец изведе Итас Диатек (Трентино) до титлата в най-силното волейболно първенство на планетата - италианската Серия А1. Футболният й еквивалент е Висшата лига на Англия. Радо го направи в първия си сезон на Ботуша.
Само легендите Веласко и Бебето са успявали от раз.
Други в 63-годишната история на италианското първенство няма. Още по-ценно е, че българинът стигна върха с малкия клуб Итас от планинското градче Тренто, което не е и сънувало успех като този.
Животът е странно нещо и обича да си прави шеги. Стойчев също обича да се шегува, казват, че понякога от смешките му боли.
Преди по-малко от 10 години Радо седеше в бара на един хотел в "Албена" и волейболът изобщо не го вълнуваше. Смяташе, че е приключил с играта. Ако не завинаги, поне задълго. Въртеше три заведения и казваше, че му е добре. С приятели откри и ателие за химическо чистене на пазарчето в столичния комплекс "Младост", после още две - в "Люлин" и в Несебър. Парите му стигаха, живееше с размах. В положение като неговото много хора щяха да бъдат щастливи. На Радо обаче му липсваха много неща: адреналинът, големите цели, тръпката от състезанието. И преди всичко победите. Докато беше далеч от волейбола, намери време да се ожени. Сърцето му спечели стюардесата Ели. След сватбата тя спря да лети и роди две деца. Кристиян е на 5 г., а Маргарита - на 3. Бракът е важeн, но никога не може да е всичко за мъж с цел в живота. Назначаването на Стойчев за треньор на мъжкия отбор на Славия изненада волейболната общност, само не тези, които познаваха хъса на бившия разпределител. От Овча купел ще му останат не титлите и медалите, а връзката с Матей Казийски - дете на разведени родители, което буквално спеше в залата. Радо му стана втори баща. От Славия тръгна и приятелството му с Васил Стоянов, още един от шампионите с Тренто.
После съдбата го отведе в Динамо (Москва), където бившият му сътоборник в Тур (Фр) Владимир Алекно го покани за помощник. Радо замина с Матей. Според хорските приказки Стойчев е бил достатъчно умен, за да превърне Казийски в своя ракета носител. Само това обаче едва ли е достатъчно, за да извървиш за отрицателно време пътя до върха в световния клубен волейбол. "Връзката ни с Матей тръгна на базата играч-треньор, когато водех Славия - разказва Стойчев. - Той е безспорен талант, но за разлика от други, влага огромно количество труд. Може би в това си паснахме."
Стойчев получава много обвинения, че докато е бил на заплата в Динамо, е преговарял с Тренто за себе си и за Матей. Че в името на личния си интерес е готов да мине през всичко, че няма чувство за мярка - нито в думите, нито в действията. "Тези твърдения идват от злонамерени хора, които не разбират от волейбол. Истината е, че много отбори ме искаха с идеята за Матей. В Тренто обаче случаят беше различен и аз затова приех. От клуба са ме проучвали две години, преди да ме поканят да поема отбора", категоричен е бившият национал.
Извън семейството му трудно може да се намери човек, който да каже: той е съвършен. Радостин Стойчев не се и опитва да бъде. Съвършен може би не, но вече е специален. И има свое място в историята на световния волейбол. Извоювано с характер, интелект, много труд и малко късмет. Колко българи могат да го направят?
ИТАС ДИАТЕК (ТРЕНТИНО) Никола Гърбич(Сърбия) - разпределител
Играе в Италия от 1994 г. Първият му клуб на Апенините е Монтикяри, преминава през Катаня, Кунео, Тревизо, Милано и Пиаченца.
Успехи: КЕШ (2000), Суперкупа на Европа (1997 и 1999), Купа на носителите на купи (1998), Топ Тиймс Къп (2006), Купа на Италия (1999, 2000).
С националния отбор на Югославия печели златните медали от олимпиадата Сидни 2000 и бронз през 1996 г. в Атланта. Европейски шампион със Сърбия и Черна гора през 2001, бронзов медалист от първенствата на континента през 2005 и 2007. Второ място в Световната лига през 2005 г. Владимир Николов (България) - диагонал
Играе в Италия за първа година, идва от Торе Ероуз (Япония). От 1995 до 2002 играе в Левски Сиконко, преминава през турския Вакъфбанк, преди да направи име в Европа с френския Тур.
Успехи: КЕШ с Тур (2005), петкратен шампион на България (1997, 1999, 2000, 2001, 2002), победител във френското първенство (2004), Купа на България (2000 и 2001), Купа на Франция (2005 и 2006), Суперкупа на Франция (2005). Бронзов медалист от световното първенство в Япония (2006), трети на Световната купа в Япония (2007). Матей Казийски (България) - посрещач
Играе в Италия от тази година. Идва от Динамо (Москва, Русия). В България е играл за 2 отбора - Славия и Лукойл Нефтохимик. През 2005-а премина в Динамо (Москва), където година по-късно става шампион на Русия. През 2006 г. е избран от Европейската конфедерация за най-добрия играч на континента.
Успехи: Купа на България (2005), шампион на Русия (2006). Бронзов медалист от световното първенство в Япония през 2006 г., трети на Световната купа в Япония през 2007 г. Михал Винярски (Полша) - посрещач
Играе от 2 години в Италия с екипа на Тренто. Първи отбор - Ченстохова, преминава и през друг полски тим Белхатов, с който печели титлата на страната през 2006 г.
Успехи: шампион на Полша (2006), сребърен медалист от световното първенство в Япония през 2006 г. и световен шампион за юноши от Иран 2003. Емануеле Бирарели (Италия) - централен блокировач
Юноша на Фалконара, играе още за Пинето и Верона.
Успехи: европейски шампион за юноши през 2000 г. Грегор Йерончич (Словения) - централен блокировач
Започва кариерата си в Словения, където печели 5 титли и 5 купи на страната със Салонит Анхово (Канал). Играе за Фридридхсхафен (Германия) и италианските Верона, Падова и Монтикяри.
Успехи: 5 пъти шампион на Словения, 5 национални купи, 1 шампионска титла и 1 Купа на Германия. Андреа Бари (Италия) - либеро
Юноша на Фалконара, играе още за Перуджа, Болоня, Таранто и Джоя дел Коле.
РЕЗЕРВИ Васил Стоянов (България) - посрещач
За първа година в Тренто. Играл е за българските Славия и Лукойл Нефтохимик, Петром (Плоещ, Румъния) и Пафиакос (Кипър).
Успехи: шампион на България (2007), 2 купи на България (2005 и 2007), 1 титла на Кипър (2006), 1 Купа на Румъния (2004) Смилен Мляков (България) - диагонал
За втора година в Тренто. От 1999 до 2004 играе в ЦСКА, преминава през гръцкия Ретимно и френския Бове.
Успехи: 1 Купа на България (2000)
Андреа Сенялини (Италия) - либеро
Юноша на Латина, в Тренто е от 2005 г. Доре Дела Лунга (Италия) - посрещач
Играл е за Фалконара и Тренто.
Най-добър състезател под 23 г. в Италия през 2006 г. Якуб Беднарук (Полша) - разпределител
За първа година в Италия. Идва от Ястржебски (Вигел) Марко Пископо (Италия) - централен блокировач
В Тренто е от 2004 г.
