Драго Симеонов
Дарик радио

Утре, уважаеми читатели, за пореден път официално ще бъде отпразнуван 9 май - денят, на който нацистка Германия капитулира и Втората световна война свърши. По традиция празненствата на тази дата включват речи, митинги, паради и задължително поднасяне на венци и букети пред паметниците на загиналите войни. Без излишна показност цветя ще бъдат положени и пред гранитния барелеф до стадион "Динамо" в Киев. Интересното обаче е, че фигурите на този монумент не са антифашисти с картечница и шмайзери, а четирима футболисти. Композицията на скулптора Горовой напомня за най-драматичния мач през войната, а срещата е толкова знакова, колкото и битката на двете сили на Източния фронт.
Историята нарича киевския футболен сблъсък от 1942 "Мачa на смъртта". Името всъщност е измислено доста по-късно от съветската пропаганда, а случката е получила толкова много художествени нюанси, че вече е трудно да се различи реалността от фантазията
Мачът е станал обект на десетки статии, книги и филми, най-известният от които е "Бягство към победата" с участието на Пеле, Боби Муур и Силвестър Сталоун. Онова, което знаем със сигурност, е, че през лятото на 1942 година в столицата на окупирана Украйна е имало среща между елитния отбор на Луфтвафе, наречен Флакелф, и сборен отбор на бивши съветски футболисти (повечето играчи на Динамо) с името Старт. Преди да обърнем по-подробно внимание на събитията на терена, нека обясним най-напред как се стига до организирането на тази среща.
На 22 юни 1941 година немските войски нападат Съветския съюз и в офанзивата си на изток навлизат в Украйна. Така футболното първенство през въпросната година не завършва, а мобилизацията застига голяма част от футболистите, включително и играчите на киевския Динамо. Когато нацистите превземат ключовия за Червената армия град, всички играчи, останали в него, получават съвсем различни военновременни занимания. Съдбата изпраща бившия вратар на отбора Николай Трусевич в Пекарна №3, където знаменитият футболист работи като хамалин.
Новият началник на пекарната Йосиф Кордик е близък до немците, но също така и запален динамовец. Именно той предлага на Трусевич да създаде работнически отбор в завода, за да могат украинците да продължат да се радват на играта. Вратарят обикаля Киев в търсене на други останали играчи и за няколко седмици бивши футболисти на Динамо, Локомотив и ЦДКА създават Старт, който (според легендата) тренира в халето на фабриката. Вестта за отбора бързо тръгва из окупирания град, следват и първите мачове с други тимове, предимно на военни гарнизони. В тях Старт бият наред и това привлича вниманието на немското командване. За развлечение на войската и гражданите е организиран мач, в който заводският отбор ще се изправи срещу гордостта на немския военен футбол - отбора Флакелф.
От немска гледна точка нещата изглеждат по следния начин.
Флакелф е непрофесионален отбор, съставен от войници които най-вероятно са ритали в първенството на Германия преди войната. Поради факта, че това първенство никога официално не прекъсва въпреки мобилизацията, играчите на Флакелф всъщност не са били цвета на немския футбол. А и да не забравяме, че на Източния фронт отиват далеч не най-добрите синове на Райха. Ето защо е логично да се предположи, че Флакелф едва ли е бил чак толкова непобедим отбор. Още повече че в документите не са запазени кой знае колко сведения за него, което означава, че немците не са му обръщали особено внимание. Идеята такъв тим да се срещне с окупираните украинци е обслужвала по-скоро политическа и пропагандна, отколкото спортна цел. По този начин завоевателите са искали да покажат благоразположението си към местните. Дума да няма, че играчите на Старт са били с пъти по-качествени и опитни от онова, с което разполагал Вермахтът в Киев.
Въпреки откъслечните разкази на украинците от онова време и сериозния пласт съветско лустро върху историята ние днес знаем, че мачовете между Флакелф и Динамо са били два. Дълги години се споменаваше само за един, но събраните факти говорят за друго. Първият мач се води "официален" и започва с гол на немците почти от съблекалнята. Твърди се, че те играят грубо, пред рехавите одобрителни възгласи на войската и каменно мълчание от страна на трибуните. Украинците обаче успяват да изравнят, а до края на първото полувреме вече водят с 3:1. Такъв развой на срещата явно не е влизал в сметките на Флакелф и на почивката играчите на Старт получили недвусмислено предупреждение от висши немски офицери да не се вживяват прекалено много, за да не пострадат. Вместо да си вземат бележка, сборният състав на украинците вкарва още 2 безответни гола на смаяните германци и така мачът свършва 5:1. За да се спаси бойната чест на Луфтвафе, се налага преиграване, в което вече е задължително окупираните да загубят. Няколко дни по-късно във втория мач между Старт и Флакелф, работниците от Пекарна №3 не само че не падат, ами побеждават отново с 5:3. Повече от 40 години се носеше слухът как украинските играчи буквално били отведени по екипи от стадиона и разстреляни в Бабий Яр. Опасяваме се, че това не е съвсем вярно.
Единствената оцеляла снимка от мача в Киев показва отборите на Флакелф и Старт снимани усмихнати и прегърнати след края на срещата. Малко необичайно поведение за груби фашаги и съветски футболисти, заплашени със смърт. Още по-странно става, след като историците доказаха, че един от играчите в бял немски екип е... Павел Комаров, бивш динамовец. Понеже все още не е съществувала практиката на размяна на фланелки, по всичко личи, че Комаров просто е ритал за Флакелф срещу съгражданите си. След края на втория мач нито един играч не е разстрелян. Немците едва ли са останали доволни от резултата, но арести и екзекуции след последния съдийски сигнал е нямало. Старт дори играе още един мач срещу поредния гарнизонен тим.
Чак шест месеца по-късно един от киевските играчи е убит от Гестапо а други четирима са вкарани в трудов лагер, но със съвсем други обвинения, нямащи нищо общо с футбола. В крайна сметка съветската пропаганда решава така да трансформира добронамерения приятелски мач в Киев в "Мача на смъртта", че от това да стане чудесна фронтова история за героичния дух на окупираните пред лицето на нацистите. Заради страха да не бъдат обвинени в съглашателство с германците, останалите живи играчи предпочитат да мълчат за случката. С това, разбира се, ни най-малко не омаловажаваме приноса на Старт за запазване на украинското достойнство. Просто в дербито на Източния фронт е имало много повече футбол, отколкото военен героизъм а победата на Старт е ценна сама по себе си и няма нужда непременно да е свързана с величието на съветската машина.
Виждате как един футболен мач по време на Втората световна война влиза в историята и получава от нея всички политически и пропагандни клишета, с които ни се поднася самата война. Но както знаем, историята се пише от победителите. Кой знае какво ли щяхме да четем за киевския "Мач на смъртта", ако изходът от войната беше друг.