- Кога решихте да останете в Москва?
- Давах си сметка, че е абсурдно да разглеждам ЦСКА като резервен вариант. Имах контакти с други клубове, обмислях повече от два месеца. Всъщност чаках, без да имам друг сигурен вариант. Реших да остана, когато си дадох сметка, че в ЦСКА имах насреща хора, с които никога не е имало проблеми в работата. Смятам, че съм добър треньор единствено в такава ситуация. Радвам се, че оставам част от армейския клуб. По-добре е да работиш при тежки атмосферни условия и да се връщаш вкъщи удовлетворен, отколкото да се печеш на слънчице и да се прибираш раздразнен. В ЦСКА са създадени идеални условия. А треньорът е като режисьор. Имам късмет, защото в Москва се събра отлична трупа. Но дори да работиш само със звезди, невинаги се получава класен филм. Радвам се, че в ЦСКА имам изявени баскетболисти, които се допълват един друг.
- Бяхте на косъм да подпишете 3-годишен договор с Барселона...
- Не обсъждам онова, които не съществува
Тази тема е затворена.
- Но все пак за съпругата и за сина ви вариантът с преместване в Барселона сигурно щеше да е за предпочитане.
- Защо смятате така? Съпругата ми съвсем не е настроена отрицателно към Москва. Освен това всяка година тя пътува за вкъщи по Коледа. И което е удивително, всеки път се връща. Затова я обичам. А синът лека-полека започва да говори руски. Пък и тук имам много приятели. Повечето са италианци, живеещи в Русия. Така че все повече свикваме със страната.
- ЦСКА продължи договора ви преди финала.
- След евентуален успех всичко щеше да е много лесно: тимът побеждава и треньорът се съгласява да остане в един изключително богат клуб. Благодарен съм обаче, че ЦСКА ми предостави достатъчно време за размисъл въпреки всичките слухове, че ще напусна. В такава ситуация доверието е от огромно значение.
- Ще спечелите много пари...
- Още не съм подписал договора и не знам колко ще получавам. Знам, че ще съм добре финансово, но въпросът не беше в парите. Когато пред мен се разкри тази възможност, исках само да се срещна със семейството си, да реша заедно с тях.
- Вие и ЦСКА сте в историята.
- Ключът към победите е наличието на големи играчи. Но е любопитен начинът, по който живее отборът. Играчите се карат понякога, после отиват да пийнат по една бира, понякога тренират зле, а после печелят и празнуват заедно. Сякаш изживявам книгите, които четох за триумфите на Чикаго Булс по времето на Майкъл Джордан в НБА. Всичко е като на филм.
- С какво се гордеете?
- С това, че спечелих 4 титли в Европа с отбори, които демонстрираха различен баскетбол
Общото беше само стремежът към колективна защита и желанието да делиш топката със съотборниците си. Моите играчи почти никога не дърпат одеялото към себе си, ако чувстват, че това ще навреди на отборната игра.
- Вие сте италианският треньор, постигнал най-много успехи.
- От гледна точка на статистиката е така, но аз все още се чувствам чирак. Смутен съм, че ме включиха сред най-големите треньори в 50-годишната история на евротурнирите.
- Чувствате ли се №1?
- Съпругата ми казва, че Желко Обрадович е по-добър от мен, защото има повече успехи. Но аз се чувствам много добре и като №2.
- Какво означаваше за вас тази голяма победа, дошла в деликатен за вас момент?
- Не искам да философствам или да изпадам в патос. Но има моменти, когато се чувстваш виновен за това, че при теб нещата вървят добре. Изглежда, че на теб животът ти дава всичко, а на други им го отнема.
- Какво ще кажете за качеството на финалния мач срещу Макаби?
- Ако оставим настрана емоциите и възторга, които между другото си ги заслужихме, мога да кажа, че ЦСКА игра много добре. Укротихме силен отбор, склонен да атакува. Съумяхме да запазим самообладание в целия мач, да контролираме себе си и ситуацията. Мисля, че това бе ключът към успеха в морален смисъл.
- Преди финала се смяташе, че ЦСКА е фаворит. Вие бяхте ли на това мнение?
- Независимо от всичко по традиция бях изнервен преди мача
И мислех какво да направя, че отборът да се отпусне на игрището. Или поне да не страда от нерви, за разлика от треньора си. В края на краищата обаче всичко се разви по най-добрия начин. Спечелихме една титла, която лично за мен стана най-важната от четирите, които имам досега. В Мадрид постигнах специален успех.