Уил Хърси
"Обзървър"

1. Греъм Сунес
Като футболист той будеше страх у своите опоненти. Като мениджър той по-скоро ужасяваше клубовете, които водеше. След първоначалния си успех в Рейнджърс шотландецът преживя близо 20 години уволнения и разочарования. Самият Сунес обаче все още се смята за един от големите в занаята. Той похарчи близо 50 млн. паунда в битка за оцеляване в Нюкасъл и уведоми Деко, че не става за Бенфика. Вместо него взе Марк Пембридж от Шефилд Уензди. Но най-големи щети той нанесе при престоя си в Ливърпул. Най-успешният английски клуб все още не може да се възстанови от поразиите, причинени от Сунес.
2. Егил Олсен
Малцина са мениджърите, които могат да се похвалят, че са изтрили един клуб от лицето на футбола. След 13 години в елита "Уимбълдън" бе започнал да променя праволинейния си стил и залагаше на по-търпеливо разиграване на топката. Но тогава, през лятото на 1999 г., дойде норвежецът, пристрастен към дългите топки и безцелното помпане напред. Преди това той бе класирал Норвегия на две световни първенства. Само че не успя да впечатли Лудата банда с вижданията си и бе уволнен през май, когато отборът беше напът да изпадне. Олсен обвини за провала футболистите, които така и не възприели системата му на игра.
3. Христо Стоичков
"Не вярвам в тактиката", обяви Стоичков, когато пое Селта (Виго) миналото лято. Той не лъжеше. Като селекционер Стоичков започна един мач със схемата 2-4-4, с което позволи на Малта да поведе на България и да задържи преднината си половин час. Основните проблеми на Стоичков в занаята обаче бяха в отношенията му с играчите. Той принуди трима играчи (двама от тях капитани) да се откажат преждевременно. И когато вече трудно намираше хора, с които да се кара, обяви война на цяла страна, като обвини Румъния, че е уредила европейска квалификация. Остава изключително непопулярен в Селта, откъдето бе уволнен след седмия кръг на настоящия сезон.
4. Оси Ардилес
Кристиан Грос е може би най-комичният мениджър в историята на Тотнъм (той размахваше билет за метрото на първата си пресконференция в клуба), но статистически аржентинецът се е представил по-зле начело на Шпорите (Грос е спечелил 1,31 точки средно на мач, докато Ардилес едва 1,15 т.). Шедьовъра си Ардилес представи през 1994 г., във втория си сезон като мениджър на Тотнъм - един халф и петима нападатели. Той не промени схемата си, въпреки че Шпорите пуснаха 33 гола в 15 срещи. Оттогава Шпорите се славят като отбор с прилични играчи, които никога не постигат нищо.
5. Дейвид Плат
С добри връзки и с практични познания за играта (все пак се е подвизавал в чужбина), Плат изглеждаше орисан да бъде мениджър. Приятелят му Джанлука Виали дори го провъзгласи за прототип на бъдещия футболен треньор. В действителност обаче краткият му престой начело на Сампдория през сезон 1998-1999 доведе до изпадане на генуезците след 17 години в италианския елит. Докато бе начело на Нотингам пък, Плат прахоса внушителните 12 млн. паунда за играчи с изключително съмнителни качества.
6. Глен Рьодер
Изключителни умения се искат, за да свалиш в по-долна дивизия отбор, в който играят Дейвид Джеймс, Джо Коул, Фреди Кануте, Паоло ди Канио и Джърмейн Дефоу. Рьодер го постигна през 2003 г. в Уест Хем.
7. Алън Бол
Хубав човек, отвратителен мениджър. На праткита той не беше мениджър, а безжалостна машина за изпадания - пет пъти негови тимове са изпадали (Блекпул, Портсмът, Сток Сити, Екзитър, Манчестър С), макар само два пъти той да остана достатъчно дълго на поста, за да потъне заедно с кораба.
8. Английските национали от световното през 1986 г.
Сякаш някой е проклел 22-мата играчи, които селекционерът Боби Робсън заведе в Мексико през 1986 г. Съставът включва достатъчно провалили се мениджъри, за да бъде съставена символична единайсеторка плюс три резерви. Заслужава си да споменем Питър Шилтън, Питър Рийд, Тери Финуик, Алвин Мартин, Джон Барнс и разбира се, капитанът Брайън Робсън.
9. Клод Анелка
Той се умори да урежда трансфери за брат си Анелка и през 2004 г. пое втородивизионния шотландски Рейт Роувърс. Макар да спомена Кройф и Венгер като хора, оказали влияние върху философията му, Рейт Роувърс спечели 1 точка от 24 възможни, преди Клод Анелка да се махне.
10. Джим Фелън
Ако използвахме само статистическия критерий, Джим Фелън щеше да е №1 в класацията. През 1995/1996 под негово ръководство шотландският Дъмбартън записа 3 победи, 2 равенства и 31 загуби. При това два от успехите дойдоха в първите два мача, тоест преди назначаването на Фелън.