На стадион "Христо Ботев" стана факт това, което се знаеше от доста време - ЦСКА стана шампион. При това с убедителна точкова преднина. В мача с Ботев просто бяха погребани окончателно плахите надежди на сини привърженици, играчи и ръководители, че червените ще повторят пролетното фиаско от 2006 г. Справедливо е да се отбележи, че заслуга за това имат не само армейците, но и футболистите на Левски, които записаха три загуби след паузата. Очакваната 31-а титла обаче е само първата крачка, която направи ЦСКА. Втората е не по-малко важна с оглед историята на клуба. Червените винаги са държали на представянето в Европа, където дълги години нямаха конкуренция сред родните клубове. За съжаление и въпреки успеха в първенството армейците нямат отбор, който може да направи нещо сериозно в турнирите. Ако някой на Армията се заблуждава в противното, е жалко. ЦСКА наистина стана шампион въпреки извадените празни джобове, но конкуренцията бе твърде слаба. За влизане в групите на Шампионската лига трябва подходяща селекция. Червените я нямат въпреки мащабното трансферно преселение към Армията миналото лято. Част от привлечените тогава футболисти (Чиликов и Амунике) вече напуснаха, други ще бъдат засилени след последния кръг. В течение на шампионата се оказа, че каиша опъват не перлите на Александър Томов, а старите и доказани пушки като Ивайло Петров, Данчо Тодоров, Александър Тунчев, Велизар Димитров, Флорентин Петре, Тодор Янчев и завърналия се Емил Гъргоров. Не е тайна, че част от тях ще продължат кариерата си в чужбина. Какви ще бъдат техните заместници и дали изобщо ще има такива, засега може само да се гадае. Ако шефовете в клуба решат, че могат да атакуват лигата с играчи като Ланзаат, Зе Руи и Настич, ще се провалят. От друга страна, за нещо по-качествено трябват пари. Тях едва ли ще ги осигури собственикът на клуба Прамод Митал. Постоянните слухове за евентуален нов собственик от лятото едва ли успокояват феновете.
Извън слабото ни първенство, селекцията и финансите не трябва да се пренебрегват и възможностите на треньора Стойчо Младенов. Той е точният човек, когато става въпрос за мотивация в шампионата. В Европа обаче нещата изглеждат съвсем различно. Освен резилите с по 0:3 от Галатасарай Младенов няма загуба като треньор на червените. Проблемът е, че допуска фатални равенства при благоприятен резултат в първия мач. Такива бяха случаите с Блекбърн и съвсем пресният с Тулуза. Това нещо можеше да се случи и срещу Омония, но късметът помогна на ЦСКА. Вероятно Стойчо си е направил изводите, за да направи четвъртата си еврокампания начело на тима по-успешна.
Време до турнирите има, въпросът е на Армията да започнат да работят здраво. Защото титлата не е достатъчна, нея привържениците на отбора са свикнали да е притежание на клуба. Победи като тази на Ливърпул на "Енфийлд" през 2005 г. обаче не се случват често и не на всяка публика.

Георги Петков
Момчил Лельов