Като се имат предвид ресурсите, играчите и ситуацията в първенството, Левски не е никак лош отбор. След неуспехите в началото на пролетта младият тим на Станимир Стоилов се стабилизира. Макар и трудно, футболиситите успяха да се сработят и почнаха да постигат успехи. Дори феновете, които въпреки трагичния сезон не спряха да подкрепят играчите, видяха светлина в края на тунела.
В последния домакински мач срещу Пирин сините претърпяха две загуби. Георги Сърмов и Жеан Карлос получиха травми, които ги извадиха до края на сезона. С много труд Сърмов се превърна в най-добрия халф на сините след контузията на Даниел Боримиров. Юношата на Нафтекс започна да се справя все по-успешно с дефанзивните функции, които му възлага Станимир Стоилов. Със стабилната си физика, добрата игра с глава и издръжливост Сърмов направи силно впечатление и дори стигна до националния отбор.
Жеан Карлос е доста спорен нападател, но само глупак не би видял качествата му. Изпитва сериозни трудности пред противниковата врата и вкарва едва 20% от положенията, които създава. Въпреки това този сезон бразилецът има седем гола. Рядко губи единоборства, пази добре топката. Може би мястото му не е на върха на атаката, но при всички положения е полезен играч.
Така след коридата срещу Пирин Левски загуби двама сериозни играчи. Въпросът беше доколко това ще се отрази на представянето на отбора. Истината дойде съвсем скоро и бе твърде горчива. Левски загуби безславно срещу също така обезкървен отбор, но с много по-малки претенции. За някой по-скромен провинциален тим е нормално, когато ти липсват двама-трима футболисти, нивото да пада. Но за Левски това е недопустимо. Отбор, който се води за най-европейския у нас, с най-добра клубна политика, финансово състояние, база и т.н. Не може един от най-големите отбори в България да е безпомощен, когато остане без двама футболисти. В Бургас шанс за изява имаха Лъчезар Балтанов и Мариан Огнянав. Въпреки че са от около четири години в отбора, досега двамата имаха твърде малко официални мачове за Левски. Сега играят по-често, но е трудно да запазиш желание и воля за игра, след като три години не помирисваш терен и само се мъкнеш по лагери.
За Левски предстоят три столични дербита. Залогът е не титли и купи, а честта на отбора и работата, която Станимир Стоилов и останалата част от треньорския щаб са свършили. На книга се води, че Левски има много футболисти. Но се вижда, че отборът е един, изграден от 11. Когато махнеш двама или трима, положението става страшно. Освен Сърмов и Карлос срещу Черноморец не играха и Даниел Боримиров, Лусио Вагнер и Еньо Кръстовчев. Тези, които ги замениха, не се справиха добре. Няма значение дали си на 18 или на 38 години. Щом имаш претенции да си футболист на Левски, не бива да вадиш такава игра.
Въпреки амбициозните планове, които се постявят пред треньорския щаб, бъдещето на Левски не е никак розово. Игор Томашич със сигурност си тръгва, Георги Петков още е под въпрос. Без тях двамата не може да се очаква сините да направят нещо в евротурнирите. Дори да влязат в групите на УЕФА. В защита алтернативите не са мното. Шакиб Бензукан повече от половин година върти обиколки около терените на Герена. Не е ясно дали ще се възстанови до лятната подготовка, но със сигурност би се представил не лошо на маратонската дистанция от 42 195 метра по време на олимпиадата в Пекин. За ново попълнение в защита трябват пари, а такива в Левски явно нямат или не искат да дават. Същото важи и за вратарския пост, и за халфовете, и за нападателите.

Христо Събчев