Мат Дикинсън

Неотдавна група журналисти водеха разгорещен дебат относно това какво място заема Пол Скоулс сред легендите на Манчестър Юнайтед. В основата на спора бе един ключов въпрос. Въпреки многобройните му добри мачове колко големи двубои е решил Скоулс по начина, характерен за великите футболисти? При цялото му постоянство колко пъти той е бил с една глава над останалите на терена?
Един гол, колкото и да е изключителен, едва ли може да промени драстично нечия гледна точка. Но снарядът, който Скоулс изстреля от около 22-23 метра във вратата на Барселона, беше неговият пронизващ задочен отговор на гореспоменатия въпрос. Защото така той изстреля отбора си на финала в Шампионската лига. Ако изобщо съществува някаква справедливост, това е събитие, в което Скоулс ще участва с най-добрите пожелания на всички хора в английския футбол. С най-добрите пожелания на всички, които имат сърца.
Скоулс, разбира се, не игра при знаменития триумф на Манчестър Юнайтед на "Ноу Камп" през 1999 година заради жълт картон, получен в полуфинала реванш срещу Ювентус. Разочарованието бе смазващо, но повечето хора съчувстваха на Рой Кийн, изпаднал в същата ситуация. Но Скоулс едва ли е бил особено разстроен, че хората са го пренебрегнали. В края на краищата това е типично за целия му небиещ на очи живот.
33-годишният халф в един момент бе напът да изпадне от основния състав на Юнайтед. Преди двубоя във вторник, той не бе отбелязвал гол цели 8 дълги месеца. Но срещу Барселона на "Олд Трафорд" тихият боец Скоулс открадна заглавията. Моментът беше толкова специален, че дори самият Скоулс сияеше от радост.
Ако подобно нещо се беше случило на друг член на знаменитата група младоци, наложена от сър Алекс Фъргюсън в средата на 90-те години (Дейвид Бекъм), този вестник може би щеше да съдържа специално приложение по този повод. Но Скоулс отказа всички телевизионни интервюта и се прибра направо в съблекалнята. После най-вероятно си е отишъл право у дома в Олдъм, за да пие чаша мляко. Но дори да го бяха убедили да говори, лесно е да си представим какво би се получило. Най-вероятно анализът му щеше да се състои само от едно изречение: "Просто я ритнах."
Скоулс ще получи голямата си награда на терена. Фъргюсън вече беше казал, че ако Юнайтед стигне до финала, той ще се чувства задължен да пусне рижавия си боец поне за 10 минути по сантиментални причини. Във вторник вечерта обаче шотландецът обеща място в стартовия състав на Скоулс за мача в Москва. И халфът го заслужава напълно.