- Този полуфинален реванш бе предхождан от скандал. Рафаел Бенитес ви обвини, че симулирате и падате при най-лекия сблъсък.
- Бенитес бе треньор, когото много уважавах. Досега аз го считах не само за голям специалист, но и за личност от класа. Накрая обаче ме разочарова жестоко. Неговите думи издават слабост. Един голям треньор никога не би нападнал играч по толкова долен начин. Нека да се съсредоточи в играта на неговия отбор. Пък и ако искаше да не падам толкова, да беше казал на защитниците си да спрат да ме удрят.
- Защитниците на Ливърпул удрят?
- В първия мач Карагър и онзи другият (Шкъртел) не спряха с ударите. И не само срещу мен. Завърших мача посинен навсякъде. Миналата година имах счупено ребро след полуфинала в Шампионската лига с Ливърпул. Странно как това е убягнало от статистиката на Бенитес.
- Ливърпул с Бенитес няма отбелязан гол на "Стамфорд Бридж" в предишните 8 мача.
- Може би точно това го тормози и той (Бенитес) опитва друг подход, за да ни дестабилизира. Аз обаче повтарям: не му прави чест, това е много недостойно от негова страна. Нека да бъде сигурен, че тези думи няма въобще да ми повлияят. Ако падна, пак ще стана.
- Бенитес каза също, че днешният Ливърпул е по-силен от този, който елиминира Челси на полуфиналите в лигата през 2005 и 2007 г.
- Неговият отбор е преди всичко по-нападателен. Разполага с повече козове в атака заради Фернандо Торес. Но ми се струва, че не е така добре балансиран, че е по-уязвим в отбрана. Сега Ливърпул оставя повече свободни пространства. Ливърпул от 2005 г. и от 2007 г. се бранеше по-добре. Но внимание - сегашният отбор е много силен. Ливърпул разполага с група великолепни бойци и умее да пресира много интензивно съперника. Точно така предизвикаха грешката ни при гола на Кайт в първия мач.
- Победата над Манчестър Юн в събота е много обещаваща преди последните мачове от сезона.
- Всъщност тя ни даде огромна енергия и самочувствие, но и много съжаления! Ако не беше онази нелепа грешка срещу Уигън (1:1, Хески изравни в 92-а мин.), щяхме да сме еднолични лидери в първенството. А сега сме с равни точки с Манчестър Юнайтед, като те имат голова разлика, която е недостижима.
- Челси може ли все пак да стане шампион на Англия?
- Трябва Манчестър да стъпи накриво. Ако оставаха 3-4 мача, може би имаше шанс. Но при само 2 кръга докрая не виждам как Манчестър ще изпусне Уест Хем и Уигън. Все пак никога не се знае...
- Срещу Манчестър видяхме отново онзи Челси отпреди 2 години, стабилен и мощен.
- При това оттогава имаше промяна! (усмихва се) Треньорът не е същият, но един отбор не може да изгуби своя стил толкова лесно. Ние работим върху този стил от 2004 г. насам. Останаха много от играчите, които бяха шампиони на Англия през 2005 и 2006 г. И те са големи футболисти, закалени за мачове и турнири на най-високо ниво. Челси никога не се проваля в големите мачове.
- Какво се случи в събота при онзи инцидент с Балак преди изпълнението на фаула?
- Беше 1:1, трябваше ни задължителна победа и ни дадоха този фаул на 25 м, който и двамата искахме да бием, защото смятахме, че можем да вкараме. Чувствах се добре, той също. Имаше голямо напрежение и емоции на терена, това бе много голям мач... спречкахме се и това е! Тези неща се случват. Само 5 мин. след това всичко бе забравено. Балак е човек, когото особено ценя - като футболист и като личност. Този сезон бе много мъчителен за него (немецът отсъстваше 6 месеца заради контузия и операция на глезена), но той се завърна силно. В момента е най-важният играч на Челси.
- Според последните информации ще отидете в Интер заедно с Жозе Моуриньо, с когото се знае, че сте много близки.
- Зная, зная... В момента се намираме в периода на слуховете и спекулациите. Пращат ме също в Реал (Мадрид) и на други места. Тези слухове ме ласкаят, но има по-важни неща в момента.
- Как бихте обяснили, че сте отбелязали толкова малко голове (4 преди реванша с Ливърпул) с Челси след операцията на менискуса на лявото коляно през декември 2007 г.?
- Преди контузията бях в страхотна форма. В края на 2007 г. имах чувството, че мога да вкарам във всеки момент. Чувствах се също толкова силен, колкото и миналия сезон. Завърнах се по-рано от предвиденото заради финалите на Купата на Африка. В продължение на месец и половина ми беше трудно да бележа за Челси от Африка... После трябваше да се адаптирам отново, което отне около месец. Пък и коляното ми не беше добре, непрекъснато се надуваше заради възпаления. И сега се наложи да пропусна някои мачове срещу Манчестър Сити (2:0) и онзи фамозен равен с Уигън. Но нещата са по-добре.
- Изненадващо е, че не играете заедно в атака с Анелка.
- Аз искам само едно - да играя с него. Нико (Никола Анелка) го знае, треньорът го знае, всички в клуба го знаят. С Нико нямаме нужда от много време, за да се разберем. Всички видяха срещу Арсенал (2:1), когато в края на мача той помогна да обърнем нещата и ми подаде за втория гол. Влизам му в положението, но треньорът държи на своята система 4-3-3 и вероятно е прав.
- Вие винаги сте предпочитали 4-4-2.
- От много време насам е ясно, че съм много по-ефективен в тази система с двама нападатели, която ми дава повече възможности. Вкарвам повече голове при 4-4-2. Когато си сам напред, е адски тежко. Хвърлям много сили. Завършвам мачовете си скапан, а не съм робот. Но 4-3-3 също не е краят на света. Приспособявам се.

Жан-Мишел Руе,
"Екип"