Въпреки поражението от Испания ветераните, спечелили купата преди 2 г., показаха, че имат още какво да дадат
В един момент от първото полувреме ужасяващият Торес, урагана Ел Ниньо, който наскоро отнесе Интер, се изправи срещу Фабио Канаваро. Капитанът на Италия го очакваше, както винаги готов да тича заедно с испанеца. Нямаше нужда. Фабио само протегна крак, както шампионите на рапира нанасят победния удар, и му отне топката. Няколко секунди след това ужасяващият Торес стреля опасно, но Джиджи Буфон реагира по буфонски. Мачът Испания - Италия бе като да отвориш сейфа и да откриеш с облекчение, че всичките бижута са вътре. Буфон и Канаваро - Берлинската стена. Онези, които преди ни направиха богати, сега отново са непоклатими. Освен при онзи невероятен удар на Давид Виля от воле, който влезе под сглобката на гредите. Фабио Гросо, последният дузпаджия от световното, бе най-добрият. Въпреки загубата от Испания 73 дни преди европейското можем да сме спокойни. Духът на отбора от световното е жив.
Елиминирани по неприятен начин от Франция на осминафиналите на световното в Германия, испанците отново са във вихъра си. Преди 2 години един вестник написа "Испания, цял живот една и съща". Луис Арагонес, селекционерът, заяви, че "цялата вина е моя". Бомбардираха го с обвинения, донякъде заслужени, но той остана на поста. В онези размирни дни друг вестник написа: "Не плачете. Ние сме млади, ще се върнем!". Звучеше като патриотичен зов. Но невероятното поколение на Фабрегас, Торес, Иниеста израсна още много в последните 2 години. Те натрупаха огромен опит в големи клубове. И резултатите са налице. Испания няма загуба от есента на 2006 г. В последните 14 мача записа 12 победи. Последните две над двата финалиста от световното (Франция и Италия).
Преди мача вестник "Ас" излезе със заглавие "Тики-така (б.р. нещо като цъкащите топката) срещу катеначото". Както винаги срещу Италия е трудно да се избяга от предразсъдъците. Но тези, които принизяват качествата на адзурите в защита и тактическата им зрялост до някакъв порок, не разбират. Испания никога не е печелила световната титла. Една от причините е точно това. Всъщност играчите на тики-така, децата на Арагонес, опитаха колко трудно е да се схруска твърдият син хляб. Те се блъскаха в стената на Италия и за 75 минути не можаха да покажат превъзходство над съперника. В това време адзурите имаха на сметката си един несправедливо отменен гол на Тони и греда на Каморанези. Чуха се първите освирквания и викове: "Раул, Раул".
В крайна сметка играчите на тики-така разбраха, че Италия не е катеначо и че може да създава положения заради класата си. Каморанези стреля в гредата след центриране на Гросо. Същият този Каморанези пропусна да открие резултата, като шутира в тялото на Касиляс. Гросо, Каморанези, Тони. Други ветерани от световното. Други, които показаха, че не са приключили.
Няма да го крием. Испания игра по-добре. Създаде повече и накрая страхотния гол на Виля бе заслужен. Няма да крием, че многото млади таланти в средата на терена бяха огромният плюс за Испания. Докато Италия зависи изцяло от идеите на Пирло. Акуилани израства, но на нас ни трябват повече като него. А той още няма опита на Фабрегас или Иниеста, които са играли толкова много в Шампионската лига.
Италианските бижута в сейфа продължават да блестят. "Италия е жива", можем да възкликнем след мача в Елче. Както винаги тя знае да се защитава по-добре от останалите. Както винаги знае кога е моментът, който трябва да използва, и дава най-много от себе си, когато температурата стигне точката на кипене. Няма причина да не се надяваме на успех на Евро 2008.
