- Левски най-после победи. Вие вкарахте отново. По-спокоен ли сте вече?
- Определено успяхме да вземем глътка въздух. Няма нищо по-добро от това да излезеш от една трудна ситуация с хубава и изразителна победа.
- След предишния неуспех имаше критика към вас. Усетихте ли я?
- Едно от предимствата в случая е, че не зная езика. Затова не успях да усетя натиска и напрежението, на което съм бил подложен от страна на медиите. Но пък, от друга страна, самият аз усещах, че не се справям по начина, по който всички очакват. Аз знам, че от мен се очаква много и трябва да намеря най-правилната форма, за да успея. Разбира се, критики е имало от спортно-техническия щаб, което е съвсем нормално. Но всички сме на мнение, че само с работа може да се излезе от подобно положение.
- Как се отнесоха с вас след дузпата в Ловеч?
- Никой не ме е подлагал на критика за пропуска. Всеки, който бие, може да изпусне. Бяхме изморени след 120 минути игра, включително и аз - не всеки ден играем по толкова. Ситуацията наистина беше изключително неприятна, но от друга страна, всички след мача ми дадоха сила да вдигна отново глава - и треньорският щаб, и съотборниците ми. Мисля, че това беше най-правилната реакция от тяхна страна. Успявам да изляза от дупката, в която се намирам.
- Вярно ли е, че досега никога не сте изпълнявали дузпи?
- Не е вярно. Аз съм атакуващ футболист и преди съм бил дузпи. Но след продължения и толкова важен мач никога не съм имал тази възможност. Иначе съм вкарвал срещу Палмейрас в мачове от шампионата и турнирни срещи. Но толкова важна дузпа не съм изпълнявал и съответно не съм и изпускал. Вероятно всички сте наясно, че ако не бях аз, можеше някой друг да изпусне. Но ако бях вкарал, едва ли някой щеше да обърне внимание.
- Феновете на Левски не са свикнали отборът да губи често. Въпреки това продължават да ви подкрепят. Осъзнавате ли, че това е нещо уникално за България?
- Това определено ме впечатли. По-често се среща другата реакция. Когато отборът не върви добре и губи, да получи критика и освирквания. Но тази реакция на феновете означава, че те наистина осъзнават и виждат нашите усилия. Въпреки че още не можем да постигаме успехи и голове. Това състояние е моментно. Радвам се, че и феновете са на същото мнение. Тяхната подкрепа ще ни помогне да стигнем по-бързо до успехите. Това, което правим на терена, не трябва да го правим само за себе си, а и за нашите близки, за да ги зарадваме с всеки един успех.
- За българското първенство се казва, че е слабо. Такова ли е според вас?
- Мога да кажа, че бразилското първенство е по-класно, защото има и повече отбори и наистина силите са доста изравнени. Няма я тази разлика между първите пет и всички останали.
- С кой нападател се разбирате най-добре?
- И Еньо, и Мариан са много добри. Разбира се, има разлика между тях. Мариан обича повече да играе с топката, това е неговото предимство. Докато Еньо вкарва повече сила, което също е положително за нашата игра. Но когато Левски играе добре, няма никакво значение дали съм аз, Мариан или Еньо. Разбирам се и с двамата.
- Много бразилци в България стават известни с подвизите си по заведенията. Вие опитахте ли вече от нощния живот в София?
- Когато си част от един голям отбор и имаш намерение да направиш сериозна кариера, заведенията не ти влизат в програмата. Не е редно хората да виждат професионалиста с различни жени, да гуляе и да става известен с това, а не с онова, което прави на терена. Лично аз не харесвам този начин на живот.
- Срещу Беласица показахте фланелка с надпис "Господ е справедлив". По какъв повод я носехте?
- Аз съм силно религиозен и наистина вярвам, че това, което се случва с мен до този момент от живота ми, е под закрилата на Господ. Фланелката не е за някакъв специален повод, направих я още преди другите мачове. Просто исках по някакъв начин да благодаря. Не се е случило нещо конкретно, исках да покажа, че всичко е с негова благословия.
- Виждате ли се с някои от съотборниците си извън терена?
- По принцип предпочитам да съм с моята съпруга, да си стоим вкъщи, да слушаме заедно евангелcка музика - така си почивам и се възстановявам. Един или два пъти седмично се събираме с другите бразилци и Лусио. Обядваме, когато имаме свободен ден.
- С кое от живота в България свиквате най-трудно?
- Най-трудното e да премина адаптационния период в Левски. Същото би било и за българин, който отиде да играе в Бразилия. Начинът на практикуване, тактическите схеми, стилът - това е най-трудното. Иначе като живот, като храна всичко ми харесва и мисля, че се адаптирам много добре, докато с футбола е малко по-трудно.
- По-лесно ли щеше да бъде, ако отборът не беше с толкова нови играчи?
- Мисля, че не трябва да се правят големи трагедии. Във всеки отбор, както идват нови футболисти, така и си тръгва част от стария екип. Разбирам, че са си тръгнали доста добри футболисти, но от друга страна, аз виждам в лицето на Петков, Томашич, Боримиров доста опитни играчи. От друга страна пък, има вълна от млади футболисти, които са жадни и искат да дадат максимума от себе си, за да играят и да се докажат, което е възможно най-добрата комбинация. Мисля, че ще се получи.
- Ще успее ли Левски да се върне на победния път?
- Затова сме се събрали тук и това ни обединява - да печелим титли. Разликата е голяма, но пък в същото време смятам, че ще успеем да бъдем близо до основния ни конкурент за титлата.

Христо Събчев