Катерина Манолова

Димитър Бербатов прояви приятно чувство за хумор, докато получаваше четвъртата си награда "Футболист на годината".
"Някои хора се целят в нищото и го уцелват", каза нападателят на Тотнъм, без да подозира колко е прав.
Обикновено тези церемонии се правят по Коледа. Ние, защото поначало сме си сбъркани, я направихме с три месеца закъснение - малко преди Великден. Едва ли организаторите ценят възкресението повече от раждането на Спасителя. Истината е прозаична - не сколасаха. На някои държави им е по-лесно да пуснат метро, отколкото на нас да стъкмим едно простичко тържество. С ударение върху простичко - заради сценария, режисурата, изпълнението и някои участници.
Оправданията, че Димитър Бербатов бил много зает, не говорят добре за тези, които ги съчиняват. Сигурно Митко е натоварен в Тотнъм, но когато иска - може. Миналата година капитанът се прибра само за няколко часа и направи евала на Мартин Петров. Със сигурност щеше да успее и за собственото си тържество. Но други не успяха. Трябваха им три месеца, за да покажат, че и те не им стигат.
Своя принос към общата нелепост дадоха и националите.
Протегнали крака на столовете в резиденция "Бояна", те изглеждаха като събрани от къра. Как някой не им каза на тези момчета, че подобни събития изискват определен дрескод. И той изключва анцуга като дреха. Да се издокараш като на тренировка, е науважително към Бербатов и останалите на подиума. А освен това показва и липса на себеуважение. Анцугът е не просто спортна дреха. Той е начин на мислене. В БФС трудно ще променят мисленето на националите, но поне могат да им ушият по един официален костюм. И да ги задължат да го носят. Защото излагацията е за целия български футбол, в който анцугът минава за униформа, а безвкусицата е норма.