Може ли системното нарушаване на човешките права в Тибет да доведе до бойкот на най-голямото спортно състезание - олимпийските игри в Пекин? Всичко е възможно, макар че на този етап отговорът е по-скоро не. Председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг вече призова европейските политици да бойкотират игрите заради кървавото потушаване на безредиците в Лхаса. "Твърде е рано да се каже как ще свършат нещата. Трябва да държим всички врати отворени," заяви Пьотеринг.
В олимпийската история бойкоти има. Най-грандиозните са на игрите в Москва през 1980 г. и в Лос Анджелис 4 години по-късно. Ето как се стигна до тях.
Москва 1980
Игрите в съветската столица (19 юли - 3 август) бяха бойкотирани от повечето западни страни. В резултат на съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. президентът на САЩ Джими Картър издаде ултиматум за бойкот на олимпиадата в Москва, ако съветските войски не напуснат Афганистан до полунощ на 20 февруари 1980 г. Официалното изявление, потвърждаващо бойкота, бе направено на 21 март.
Към бойкота се присъединиха големи нации като Япония, ГФР, Китай и Канада. Някои от тях си организираха алтернативни игри във Филаделфия. Всъщност Великобритания, Франция и Гърция подкрепиха бойкота, но разрешиха на своите спортисти да участват по желание. Спортисти от Австралия, Андора, Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Пуерто Рико, Сан Марино, Испания и Швейцария дефилираха под олимпийския, вместо под националния флаг. България спечели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала. Шампиони станаха гимнастикът Стоян Делчев, кануистът Любомир Любенов, боксьорът Петър Лесов, щангистите Янко Русев и Асен Златев, борците Валентин Райчев, Исмаил Абилов и Георги Райков.
Въпреки участието на едва 81 нации (5217 спортисти, 1125 жени) в Москва бяха счупени повече световни рекорди, отколкото в Монреал през 1976 г.
Лос Анджелис 1984
В отговор на този бойкот на 8 май 1984 г. СССР призова за бойкот на следващата олимпиада в Лос Анджелис поради "шовинистичната и антисъветска истерия, подклаждана в САЩ". Освен СССР, ГДР и Куба още 14 страни (без Румъния) бойкотираха игрите: Афганистан, Ангола, България, Куба, Чехословакия, ГДР, Етиопия, Унгария, Лаос, Монголия, КНДР, Полша, СССР и Виетнам. Иран беше единствената страна, бойкотирала както Москва, така и Лос Анджелис.
Успоредно с нея също бяха организирани алтернативни спортни игри, наречени "Дружба 1984", които се проведоха в различни страни (вкл. България) в периода юли-август 1984 г.
За първи път от 1932 г. участва и Китай. За първи път се появиха и официални спонсори: 43 компании получиха лиценз да продават олимпийски продукти. Това е и първата олимпиада от 1932 г. с печалба от $ 225 млн. Карл Люис пък влезе в историята, дублирайки успеха на сънародника си Джеси Оуенс (Берлин 1936), спечелвайки 4 златни медала в същите дисциплини: 100 м, 200 м, щафета 4x100 м и дълъг скок.
Уместни ли са крайните реакции
Историята на бойкотите на олимпийски игри е дълга и в нея китайците се извисяват като един самотен връх. Нито една друга нация не е блестяла така често на игрите с демонстративното си отсъствие. Участието на нито една друга държава в света не е зависело толкова често от политическите настроения. Сега това оръжие може да се обърне като бумеранг срещу самия Китай.
Жестоката разправа на китайската полиция с протестиращите тибетци предизвика бурни международни дискусии за бойкотиране на олимпиадата като средство за политически натиск върху Пекин.
Във времето на студената война бойкотирането на олимпиади бе обичаен политически метод, но мнозина се питат дали бойкотът е уместен днес. Олимпийските игри в Москва през 1980 г. бяха бойкотирани по политически причини, както и ответната реакция 4 г. по-късно. "МОК няма политически мандат и от него не може да се очаква да решава проблемите на света", заяви Томас Бах, заместник-председател на комитета. Олимпиадите обаче си остават свързани с политиката. През 1936 г. нацистка Германия като домакин също бе застрашена от бойкот, както е сега Пекин. Националсоциалистическият режим успя въпреки натиска на обществеността да предотврати бойкота, но никой не вярва, че нацистка Германия действително приемаше и уважаваше олимпийските ценности.
Днес международната общност отново обмисля мерки. Прокрадна се идеята западните лидери да не участват в церемонията по откриването на игрите в знак на несъгласие с репресивните мерки. Министрите на външните работи на ЕС смятат да обсъдят идеята на заседание в Словения, след което ще се обърнат със съответните предложения към останалия свят. Самият МОК в Лозана стана арена на манифестации срещу репресиите, в хода на които прозвуча искане да не се пренася олимпийския огън на територията на Тибет.
Базираната в Париж организация "Репортери без граници" продължава да критикува силния контрол над общественото мнение, като за лого на новата си кампания организацията прие пет преплетени белезници вместо олимпийските кръгове. Посланичката на UNICEF Миа Фароу нарече игрите геноцидна олимпиада. Стивън Спилбърг, който режисира церемонията по откриването, отказа ангажимента си в знак на протест срещу нарушаването на човешките права. Мнозина китайци също подкрепят бойкота. Въпреки натиска, оказван от тайни агенти и полицията, петиция, подписана от фермери в Хейлонджианг, гласи: "Искаме човешки права! Не олимпиада!" Независимо че години наред китайският комунистически режим натрапва политическата илюзия, че златните медали означават мощ и просперитет за Китай. Според режима домакинството на игрите ще донесе светло бъдеще на Китай, по примера на Япония и Корея, които така се превърнали в модерни държави. Китайският народ обаче разбра, че на световната арена Китай не е спортен гигант: за САЩ съотношението е един златен медал на всеки 2,85 млн. души, а за Китай - на всеки 20,59 млн. души.
Докато мнозина в страната живеят в изключителна мизерия, китайският режим пилее огромни средства за златни медалисти с надеждата да подобри международния имидж на Китай. Поради това е много вероятно Китай да тръгне по стъпките на нацистка Германия и бившия Съветски съюз, които също използваха игрите като манифест на величие, но се сринаха за по-малко от 10 години след домакинстването на олимпиадата.

Росен Бабоев