ПЕТЪР ЗАХАРИЕВ
в. "Сега"

Пламен Марков най-после наруши твърде обикновения си подход към сформирането на националния отбор и реши да рискува. Трима пълни дебютанти в тима, дори за контрола, са твърде нетипични за селекционера. Като прибавим към тях и Александър Александров, който не е в отбора от близо 5 години (не броим това, че Христо Стоичков го викаше, но не му даваше да играе), изненадите вече са доста.
Моментът за експерименти обаче е доста удачен. Да не кажем - най-удачният. До началото на квалификациите има доста време, а всички виждат, че отборът ни се нуждае от нови неща. Първо, като футболисти и второ - като начин на игра. Засега налице е първото, а следващата сряда ще видим дали ще има и от второто.
Всъщност, с изключение на Георги Какалов, останалите трима имат място в националния. Младият Александър Александров се утвърди като титуляр в Черно море и трябва да бъде пробван в А-отбора. Дали ще успее да се пребори с конкуренцията на Игор Томашич, Александър Тунчев и Валентин Илиев, зависи само от него. Факт обаче е, че трябва да търсим усилване на отбраната. Томашич със сигурност си тръгва от Левски и това поставя под съмнение бъдещото му участие в националния. Вальо Илиев избра един от слабите отбори в Русия и изобщо не е ясно как това ще се отрази на формата му. Така остава само Тунчев. Другата алтернатива е Асен Караславов, но той е контузен в момента, така че младият Александров има възможност да се пробва.
Колкото до по-големия Александров, или както си го знаем Кривия, то той си е класа. И има място във всеки отбор в "А" група. Да не говорим, че през последните години в България има сериозна криза на футболисти, които могат да подават топката, така че Кривия напълно нормално може да бъде дори титуляр в отбора.Жалко, че той отказа поканата на Пламен Марков.
Идва ред и на изненадите. Първата е приятна - Станислав Генчев вече е титуляр в Литекс и израства с всеки изминал мач. Той май вече забрави престоя си в Левски, където започна отлично, но после се провали. Сега отново има възможност да се докаже. Виж, за Какалов мисля, че е късно. Колкото и голове да вкара на Локомотив (Сф), неговото място не е в националния тим на България. Най-малкото заради многото глупости, които сътвори през последните години. Да не говорим, че имаме достатъчно качествени нападатели и ако трябва да се мисли за заместник или партньор на Бербатов, то едва ли Какалов е най-подходящият. Дано ме опровергае, но не вярвам.
Това, което е по-притеснително в случая, е отсъствието от тима на младите надежди Ивелин Попов и Николай Димитров. Само преди 4 месеца двамата бяха може би най-високо котираните футболисти в "А" група. Попов правеше великолепни мачове, гледаха го мениджъри от цяла Европа, а през зимната пауза за него бяха отказани оферти от Италия и Англия. Сега е резерва в Литекс, изгуби място в мъжкия национален отбор и ще играе при младежите, които са пълен аутсайдер в групата си.
Подобно е положението и с Димитров. Хичо стигна дори до проби в "Арсенал", което се е случвало на малко български футболисти. И когато след продажбата на почти цял отбор трябваше да поведе "Левски", той сякаш се уплаши и спря.
А именно младите са тези, от които се нуждае Марков по пътя към световното след 2 години. Защото само с Бербатов и Мартин Петров, които всички отлично познават, няма да стане. Трудно някой ще повярва, че Велизар Димитров или Здравко Лазаров ще направят феноменални мачове в квалификациите и ще ни класират на мондиала. За съжаление останалото, поне до момента, е далеч от истината.