ПЕТКО ПЕТКОВ

Но даже бегъл поглед в миналото е достатъчен, за да се разбере, че на тази сцена обстановката е винаги нажежена. Драмите в мачовете на гигантите са традиция, защото интелектуалното съперничество има свои закони. Колосите, щедро надарени от природата и получили рано световна слава, трудно сядат на масата за преговори и още по-мъчно стигат до съгласие.
И в другите култови сфери на човешка изява гениите са особняци. Тяхното житие и битие никак не пасва на простосмъртните критерии за добро и лошо, за много и малко. Когато сравняваме Фишер с Паганини, знаем, че и двамата са недостижими на подиума, но ги сродяват и техните чудачества като творци и личности.
В шаха има и други, по-специфични исторически причини, които трябва да се познават, за да получат правилен отговор много днешни въпроси.
Старт след дълги разправии
Официалната битка за трона започва през 1886 г. с мача между живеещия в САЩ германец Вилхелм Щайниц (1836-1900) и сънародника му Йоханес Цукерторт (1842-1888). И двамата са изключителни творци и личности, изумителните им спортни успехи в турнири и мачове са основанието световното обществено мнение да ги посочи като претендентите за първата корона.
Но като шахматни професионали Щайниц и Цукерторт са бедняци. Най-мъдрата игра никого не е направила богат. Корифеите, на които предстои съдбоносен сблъсък, знаят това от личен опит - играли са в кафенетата безброй партии срещу дребни суми, за да преживеят някак. И за двамата е съдбоносно важно да знаят отнапред кой какво може да получи за участието си в бъдещата велика атракция.
Ала все още не съществува официален международен орган, който да ръководи шахмата. Задължителни предписания за поведение няма. Налага се участници и организатори да импровизират. Започват тежки преговори, които продължават почти 3 години.
Корифеите лично не контактуват, спорят чрез посредници. Доверените лица също избягват лични срещи и публикуват становищата си в списания и вестници. В крайна сметка три американски клуба поемат разходите по пътуването на Цукерторт до САЩ и многострадалната битка започва на 11 януари, 1886 г. в Ню Йорк, продължава в Сент Луис и приключва в Ню Орлеан с триумф на Щайниц. Той бие с 10:5 (при 5 ремита) и бива провъзгласен за първия официален световен шампион. Към славата му естествено се прибавя и заслугата му като създател на новата позиционна школа, която предизвиква революция в развитието на играта.
Титлата струва много пари
След като Щайниц сяда на трона, оповестява решение, което шокира потенциалните претенденти за титлата му. Те, от една страна, трябва да са играчи с върхови успехи, а от друга - да осигурят за мача 5000 долара - внушителна сума за онова време. Първата жертва на жестокото условие е германецът Луй Паулсен (1833 -1891), който не успява да събере и половината от "мизата".
Формулата "Намери 5000 долара!" едва не става пречка да се провали мачът за титлата между Щайниц и новия знаменит претендент - отново германец, Емануел Ласкер (1868-1941). През цялата 1893 г. Ласкер търси пари, но успява да скъта едва 3000 долара. Щайниц - вече 58-годишен, великодушно се съгласява да намали таксата. Мачът се играе през 1894 г. пак в три града - Ню Йорк, Филаделфия и Монреал. Ласкер побеждава с 10:5 (при 4 ремита) и става вторият световен шампион. Поставя ненадминат рекорд - притежава титлата 27 години!
Ласкер се радва на кралското си дълголетие напълно заслужено не само поради изумителната си класа. Като гениален психолог в живота и в играта, той внимателно подбира съперниците си за трона. Така през 1909 г. разгромява Давид Яновски със 7:1 (2 ремита), през 1910 г. запазва титлата след 1:1 (8 ремита) в битка с Карл Шлехтер и отново сразява Яновски с 8:0 (3 ремита) и т.н . Но мачът между Ласкер и най-опасния му съперник по онова време - Акиба Рубинщайн (1882-1961) се проваля по причини, които и до днес остават загадка.
През 1911 г. ръкавица към шампиона хвърля друг гений - кубинецът Хосе Раул Капабланка. За разлика от предшествениците си, Капабланка произхожда от знатен род, поддържа го и държавата му, пари има в излишък. Но Ласкер поставя драконовски условия пред кандидата - да осигури 10 000 долара, и което е най-обидно: може да спечели званието само при победа с най-малко 2 точки аванс!
Капабланка възмутен отказва, следват язвителни словесни престрелки между двамата в пресата. Любопитно е, че през 1975 г. Фишер повтаря условията на Ласкер пред новия кандидат Анатолий Карпов - мач до 10 победи, като при 9:9 американецът запазва трона. В резултат - гневен отказ на руснаците, абдикация на Фишер от голямата сцена и служебна световна титла за Карпов.
Но през 1921 г. остарелият Ласкер, който живее в Америка, ала вече познал мизерията и духовно разсипан, приема новото предизвикателство на Капабланка. В Хавана колосите се сблъскват. Противно на прогнозите, до напрегнат двубой не се стига. Ласкер губи 4 партии, завършва наравно 10 и предсрочно се признава за победен.
Мизата 10 000 долара - узаконена!
Третият шампион на планетата - Хосе Раул Капабланка, още приживе е признат за гениален и даже недостижим. Но макар че е изключителен джентълмен в светските среди, чаровник - покровител на женските сърца, и богаташ, виртуозът от екзотичния остров знае как да охлади амбициите на новите кандидати за короната. По негово настояване през 1922 г. в Лондон елитните играчи подписват споразумение, с което мизата от 10 000 долара вече става задължително условие пред всеки претендент за престола. За сравнение - с тези пари тогава в САЩ могат да се купят 10 нови автомобила от високо качество!
При такива нечовешки условия друг гений - руснакът Александър Алехин (1892 - 1946), започва да събира долари, за да се срещне в шампионски мач с легендарния и недостъпен Капабланка. През ноември 1923 г. Алехин предприема дълго турне в САЩ и Канада, където изнася десетки сеанси и лекции срещу добри хонорари. Но трябват още пари.
През 1924 г. в Париж е учредена Международната федерация по шахмат (ФИДЕ), ала тя в следващия четвърт век няма да бъде никакъв фактор в мъжкия шахмат. И Алехин още при пръкване на организацията недоносче разбира, че тя не може да му даде нито цент, но няма и да пречи на мисията му. През 1926 г. той пак хуква на турне за долари - този път в Южна Америка. Аржентинското правителство го спасява, осигурявайки недостигащите му суми и домакинство за мача с Капабланка.
Едва през 1927 г. в Буенос Айрес двамата колоси се срещат и след маратонско сражение, в което се демонстрират редица партии шедьоври, Алехин побеждава с 6:3 (при 25 ремита), записвайки името си като четвърти шампион в историята на играта. През 1935 г. той изненадващо губи титлата си в мач срещу холандската звезда Макс Еве (1901 - 1981), но само след година си връща званието в реванша, за да запази короната до края на живота си.
Като емигрант, напуснал Русия още през 1921 г., Алехин се установява в Париж и веднага попада под ударите на комунистическата пропаганда. В СССР го обвиняват във всички възможни грехове - враг на народа, сътрудник на нацистите и т.н . В злостната кампания се включва и родният му брат Алексей, който заявява : " С Александър аз вече нямам нищо общо!"
Но "врагът" Алехин е притежател на короната и по силата на желязната традиция само от него зависи дали ще играе мач за короната и с кого. От другата страна на масата за преговори стои страхотна сила - многобройна армия от съветски функционери, получили благословия от Сталин и Молотов! А за решителния мач с вече застарелия и болнав шампион, намерил последен приют в малко португалско градче, се подготвя Михаил Ботвиник - бъдещият патриарх на великата школа!
Но войната и внезапната смърт на Алехин през 1946 г. осуетяват замисъла. Удря дългоочакваният час на ФИДЕ да покаже най-сетне, че съществува. Това е и началото на следвоенната руска хегемония в шаха, чиито плодове берем и днес.
Темата очевидно се нуждае от продължение, макар че всяко следващо повествование в една или друга степен ще бъде повторение на миналото.