- Как се чувствате, в какво физическо състояние сте в момента?
- Не бях готов в началото на сезона, пристигнах в Барселона контузен. Допуснах грешка в желанието си да играя в това състояние. Бях изостанал по всички показатели. Едва завършвах мачовете. Откакто се завърнах срещу Майорка (на 5 януари 2008 г., победа с 2:0), физически се чувствам далеч по-добре. После отборът премина през неприятен период с лоши резултати. Нещата се пооправиха, вкарах доста решаващи голове и направих добри мачове. Макар че можеше да бъде още по-добре.
- Защо поехте такъв риск?
- Такъв съм си. Между другото още се чудя как не се контузих отново. Днес вече не чувствам болки в гърба. Затова съм длъжен да сваля шапка на медицинския екип на Барса, благодарение на който избягнах операция и успях да се върна в добра форма на терена. Но вече не съм 25-годишен, на моята възраст чувствам остра необходимост да се възстановявам добре след мач. Всички ветерани от отбора на Франция ме бяха предупредили: колкото повече остаряваш, толкова повече трябва да работиш.
- Знае се, че контузията ви в гърба е хронична. Продължавате ли да играете с болки?
- Да. Винаги. Не си спомням нито един мач от много години насам, в който да не съм играл с болки. Понякога болката те отпуска и те оставя да играеш, а друг път е невъзможно.
- Сега все така ли имате болки в гърба?
- Не, сега не. Болеше ме в първите месеци, когато дойдох в Барса, и ми беше много тежко. Не е лесно да играеш с контузия, но го направих. Контузията в гърба ми е хронична. Всичко започна, когато бях на 20 г. и се наложи да прекъсна за 6 месеца. Сега се чувствам добре.
- В Барселона ви оценяват най-вече по головете, които вкарвате.
- Да, и това е нормално. Но нещата могат да бъдат разгледани и от друг ъгъл. В Арсенал играех на върха на атаката. Целият отбор работеше за мен и играта обикновено завършваше с мен. По това време от сезона обикновено вече бях закръглил 25 гола. В Барселона обаче играят Самуел Ето'о, Роналдиньо, Меси. Атаките може да бъдат завършени във всеки момент и от всяка позиция. Въпреки че играя често на фланга, аз имам до момента 13 гола и 7 голови паса (за разлика от Арсенал в Барса Анри не бие нито дузпите, нито фауловете). Разберете ме правилно: това е просто една констатация. Аз не се сърдя и не се оплаквам. Просто ми се иска сравненията да бъдат адекватни и правилни.
- Тоест?
- Хората често ме питат защо не виждат онзи Тиери Анри от времето в Арсенал. Но аз не играя на същата позиция както в Арсенал. Тактиката не е същата. А и кой знае защо се забравя, че аз карам 31-ата си година (на 17 август). Зная, че все още има какво да покажа, но нещата са вече по-трудни. Ако хората искат да видят предишния Тиери Анри, трябва да си купят DVD с мачовете ми от Арсенал.
- Обърнахте ли внимание на треньора Франк Рийкард за позицията, на която играете?
- И защо да го правя? Та нали именно треньорът решава. В Севиля (1:1) той поиска от мен да пазя Поулсен и аз го направих.
- Имате ли усещането, че още не сте показали най-доброто от себе си в Барселона?
- Когато играя пред Абидал или Силвиньо по левия фланг, оставам с усещането, че тичам много. И тогава не ти остават достатъчно сили в краката, за да атакуваш. От друга страна, не съм особено доволен от това, което правя.
- Трудно ли е да се наложите в Барса?
- Не. Нека само пак да припомня - аз съм вторият голмайстор на отбора (13 гола във всички турнири - 7 в Примера, 3 в ШЛ и 3 за Купата на краля, зад Меси с 15, и пред Ето'о и Роналдиньо). Преди бе обичайно да тръгвам от дълбочина, да дриблирам, но сега съм много по-далеч от вратата на съперника отколкото преди.
- Загубихте ли шансове за титлата?
- Не. Сега в Испания всеки може да победи всеки. За разлика от Реал ние все още играем в Шампионската лига и за Купата на краля. Трябва да опитаме да се възползваме от всяка грешна стъпка на мадридци. Не бива да плачем, остават още 10 мача и 30 точки, а сме само на 7 зад тях. Не е лесно, но е възможно.
- От трите първенства, в които имате шансове, смятате ли, че в първенството ще ви е най-трудно?
- В този момент да, но във футбола всичко е възможно.
- Доколко е важна за вас Купата на краля? Питаме ви, защото в Англия купата е много престижна титла. В Испания евентуален финал ще ви се отрази много добре на самочувствието.
- В Англия купата е най-старото състезание, тя е нещо много специално. Не зная дали в Испания купата е по-маловажна, но за мен спечелването й ще е нещо много хубаво. Пък и сте прав, че тя би имала и психологическа стойност, една допълнителна мотивация, възможност да излезем от рутината.
- Головете ви за купата бяха ключови - срещу Севиля и срещу Виляреал. Ще продължите ли и срещу Валенсия?
- Ще видим, но най-важното е да бием. Понякога има голове, които не носят нищо. Аз искам моите голове да имат смисъл, да означават, че сме победител, че носят 3-те точки. Ето тези голове са важните.
- Как бихте коментирали, че вече ви виждат на полуфинал в Шампионската лига?
- Трябва да уважаваме всички отбори. Мачовете не се печелят преди още да са започнали. Няма леки съперници.
- След (загубата с 1:2) Виляреал ви обвиниха, че сте напуснали стадиона преди края на мача?
- Когато ме смениха, поздравих всички на скамейката. После отидох да си взема душ. Изгледах края на мача от съблекалнята. Когато видях гола на Томасон (за Виляреал), си казах, че всичко е приключило и се върнах у дома. Това е. От известно време нервите ми са обтегнати. Не съм на себе си. Правя неща, които не са типични за мен.
- Защо?
- Досега не съм говорил за тези работи. Откакто дойдох тук, почти не виждам моята дъщеричка. Само когато тя е при мен, се чувствам щастлив. Което не се случва често. Няма да разкривам подробности от личния си живот. Нещата са много по-сериозни, отколкото може да се разкаже. Често съм поставял кариерата си пред всичко останало. Фактът, че дъщеричката ми не е до мен, ме кара да осъзная, че има и по-важни неща от кариерата ми. Когато не се чувстваш в хармония с личния си живот, невинаги можеш да покажеш най-доброто на терена.
- Как бихте коментирали изявлението на Фабрегас, който смята, че Арсенал играе по-разкрепостено след вашето напускане?
- Всеки ден си говорим със Сеск по телефона. Той не е казал това. Той е казал, че преди играта често е минавала през мен и че играчите са очаквали аз да реша мача. След като напуснах, те са по-свободни в смисъл, че вече трябва да поемат своята отговорност. А това е различно. Всеки уикенд гледам мачовете на Арсенал. Говоря често със Сеск, с Аде (Адебайор), с Гаел (Клиши) или Уилям (Галас). И повечето пъти го правя, за да ги поздравя. Адебайор достигна невероятно ниво. За мен той е един от най-добрите нападатели в Европа в момента.
- Как бихте подредили целите си този сезон измежду Шампионската лига, Купата на краля и европейското първенство?
- През кариерата си никога не съм си поставял цели. Ако трябва да посоча нещо конкретно, то е да виждам по-често моята дъщеричка. Бих се лишил доброволно от всичките ми титли, за да се сбъдне това.
- След предишната ви пресконференция във въздуха сякаш увисна предположението, че може да се върнете в Англия заради ситуацията в личния ви живот...
- Такова бе обяснението, което дадохте вие, журналистите.
- Питаме ви, за да не се налага ние да правим интерпретации. Възможно ли е да се върнете в Англия?
- Не. Твърдо.