"Очевидно е, че пред мен стои въпросът как ще продължа следващия сезон, а още виси във въздуха решението дали въобще ще продължа - каза вчера Милър. - С добре подготвена програма обаче мисля, че мога да се задържа на върха. Този сезон победите ми трябваше да са 12-13, но за малко се разминах с тях. Най-горд съм от огромния си прогрес в спускането. В слалома пък завършвах преди момчета, които карат само тази дисциплина."
Неясно е бъдещето и на националния отбор, след като онзи ден поста си напусна главният треньор на мъжете Фил Макникъл. И всичко това, при положение че американските алпийци изпратиха най-добрата си година в историята
Милър и Линдзи Вон станаха единствените носители на големи кристални глобуси при мъжете и жените след Фил Мер и Тамара Маккини прeз далечната 1983 г. Като прибавим и купите на Боде в комбинацията, на Тед Лигъти в гигантския слалом и на Вон в спускането, равносметката за САЩ е пет от общо 12 глобуса. А можеха да са 6, ако последното спускане в Бормио не бе отменено и Милър беше участвал. В тази дисциплина той изпусна купата само с 5 точки и тя отиде в ръцете на Дидие Кюш.
"Хубаво е да си тръгнеш, когато възпитаниците ти се справят толкова добре - заяви Макникъл. - Освен отбора виждам, че и цялата федерация се движи в правилната посока. Тоест ситуацията е много по-оптимистична от тази, която заварих."
Старши треньорът на Милър Джон Макбрайд, помощникът му Майк Кини (който е и чичо на скиора) и техникът му от 6 сезона Роби Кристън пък сложиха край на приключението Team America-Bode. "Длъжен съм да се справя с това, както съм успявал и в миналото. Когато например скъсах с националния, нямах нито екип, нито спонсори", бе коментарът на Боде, който миналия сезон остана 4-и за СК и 28-и в комбинацията, а през 2006 г. бе съответно 3-и и 2-и. Именно преди две години Макбрайд искаше да се оттегли от отбора на САЩ, но Милър го убеди да му стане личен треньор. Когато реши да се състезава сам, той взе Макбрайд със себе си.
"Той посвети 10-12 години на живота си на този отбор и на мен и аз оценявам неговата жертва", каза изоставеният от всички Милър. Единственият треньор, който остана до него, е бившият му съперник Форест Кери. Преди години двамата се запознават в ски академия в Мейн.
При сегашната ситуация може би ще се наложи Боде да се върне в редиците на националния тим които заряза заради желанието си да пътува със супермодерна собствена каравана и да тренира отделно. "Има шанс да карам отново за САЩ, ако и двете страни направят отстъпки. Мисията ми се струва отчасти невъзможна, защото досега федерацията беше неумолима."
Най-вероятният наследник на Микълсън в националния е Патрик Римъл, сега е старши треньор на жените. Австриецът обаче призна, че още нищо не е решено, защото се чуди дали да не напусне Щатите. "Ще кажа последната си дума на националното първенство", обеща Римъл.
Микълсън, който е в националния от 1997 и тренираше Милър до първия му трофей през 2005 г., предпочита американец да поеме щафетата. Причината Фил да се сбогува с каузата също е неговото семейство, което той като всички останали в белия керван не вижда с месеци. "Горд съм, че създадох щаб от американци, защото, когато започнах, скиорите ни трябваше да гледат и да слушат австрийци и швейцарци. Нямам нищо против Римъл, който е невероятен специалист. Трябва обаче да учим състезателите да вярват в самите себе си."
Бунтарят Милър пък все още вярва, че бъдещето на ските не са националните отбори, а "отборите компании" като Ферари във Формула 1 и Хонда в мотоциклетизма
"Единственият начин ските да продължат да се развиват е да ги направим още по-професионални - смята той. - Вижте колко по-добра е организацията в моторните спортове."
"Смятам, че Милър има ясна идея как да се справи оттук нататък, защото просто трябва да следва програмата, която изготвихме този сезон - казва досегашният му треньор Макбрайд. - Той успя да разчисти почвата и вече може да върви само нагоре. Излишно е да се опитвате да дешифрирате поведението му, включително и това защо никога не изглежда напълно доволен от победите. Той винаги гледа на нещата от различни ъгли и още няма своя дефиниция за успеха. Ето защо тези, които очакват в момента да скача от радост, ще останат разочаровани. През сезона Боде бе доволен от много неща, но имаше и сривове, от които не е никак щастлив."

ТАНЯ МАНОВА