- Г-жо Макавеева, казват, че е по-трудно да се отгледа син, отколкото дъщеря. Вие имате двама. Кой прилича повече на вас?
- Те са много различни, Златин е по-свит, докато Стефан е отворен към всичко. Външно Стефан прилича повече на мен, дори бяга като мен, а Златин като физиономия е на баща си.
Стефан е тежък център и играта му е по-еднотипна, докато Златин е по-атрактивен, неслучайно е атакуващ гард.
- А като характери?
- Стефан сякаш има по-професионално отношение към баскетбола. Малкият гледа събота след мач да излезе на дискотека. И се тревожа, докато не се прибере, така не е било с големия ми син. Стефан е домошар, не иска да се набива на очи. Златин държи да е атрактивен, още от малък си купува скъпи дрехи и се опитва да надскочи себе си.
- С какво ги глезите?
- Трудно се гледат, защото не повтарят ядене и искат всеки ден различни неща. Моят прочут кекс, с който се гордея, май им е омръзнал вече.
- Стефан и Златин играят в един отбор. Какво е усещането, когато ги гледате?
- По-спокойна съм, когато са заедно. Преди време големият играеше в ЦСКА и колегите се шегуваха: "Пепа, дали бие Левски или ЦСКА, ти никога ни губиш мача." Когато гледам как съдиите грешат и ощетяват отборите, се дразня, но те го правят от незнание, не злонамерено.
- Днешните деца растат ли по-високи, имат ли по-силно изразени спортни качества?
- Сякаш през последните години в България взеха да се раждат повече хубави, високи и съразмерни хора. По наше време Пенка Стоянова с нейните 182 см беше най-високата и играеше център. Но ние, в баскетбола, закъсняваме със селекцията. Изпреварват ни и волейболът, и гребането.
- Каква е разликата между мъжете и жените треньори?
- Мъжете работят по-грубо. Наказват, навикват, псуват момичетата. Жените сме по-внимателни. Е, поне не ги шамаросваме, макар за някои да е полезно да се стреснат малко.
- Ако можете да се върнете назад, ще изберете ли отново спорта?
- Със сигурност. Спортът открива невероятни възможности: пътуваш по цял свят, печелиш призови места, а когато слушаш химна, направо отиваш в друго измерение. Еуфорията на многохилядната публика, атмосферата и преживяванията са незабравими. Малко хора могат да изпитат такива мигове благодарение на професията си.
- Но пък се плаща и висока цена.
- Вярно е, че след години спортистите сме по-изхабени, болят ни китките, имунната система е поотслабнала. Но болката си струва заради радостите. Спортът дава много и взима по малко. Не мога да разбера родителите, които предпочитат да запишат децата си първо на чужд език, пиано, а по-рядко се сещат за спорта.

Ася Асенова