Левски отпадна от Литекс за Купата на България - трофей, който беше спечелил във финала срещу същия отбор преди девет месеца.
За мнозина в това няма никаква изненада, особено ако се погледне титулярният състав на шампионите от мача в Ловеч. От участвалите в групите на УЕФА и Шампионска лига бяха останали само четирима - Георги Петков, Живко Миланов, Игор Томашич и Даниел Боримиров. Оставалите ги няма. Затова и никой не очакваше геройства от Левски в Ловеч.
Мачът бе равностоен, но за сметка на новия Левски е странно как скъпоструващата селекция на Миодраг Йешич не може да вкара в два мача гол нито на ЦСКА, нито на Левски. Затова и сърбинът вероятно се опитваше да се оправдава след мача със съдията, който свири мача добре, вместо да научи футболистите си да бележат голове.
Същото важи и за Левски, но там поне Стоилов се е доказал, че може на покаже на отбора си как да бележи голове, да играе хубав футбол и да върне хората на стадиона. За Левски купата не е от голямо значение. Дори с тази игра сините са си осигурили 90% участие в евротурнирите. Въпросът е какво ще стане с Левски оттук нататък. Засега на Герена приемат спокойно отпадането, няма рязане на греди, блокиране на стадиона, нито пък крясъци в съблекалните.
До юни, докато свърши първенството, на Герена обаче трябва да са готови с отбор, който да има поставена цел - ново влизане в групите на турнира за Купата на УЕФА. Шампионската титла е утопия, независимо че и ЦСКА не притежава някакъв свръхотбор, който да всява респект в останалите съперници.
Затова за Левски е важно не титлата, купата, а дали ще има отбор, който да играе футбол, доближаващ се до онзи от сезон 2005-2006. Останалото е замазване на очите.

Георги Димитров