Павел Колев
в. "24 часа"

Големият приятел на България академик Дмитрий Лихачов има няколко есета на тема "Голямото в малките неща", които си остават едно от най-ценните неща, написани от руския учен. Той, разбира се, се занимаваше с много по-възвишени работи от футбола, камо ли българския, но това няма да попречи да приложим универсалните му размишления за мащаба на човешкото щастие и нещастие в мерките на футболния терен.
В сряда в град Ловеч се проведе футболен мач от 1/4 финалите на турнира за Kупата на България. В светлината на резултатите от изиграните по-рано срещи от същата фаза беше пределно ясно, че победителят от сблъсъка между Литекс и Левски може да празнува с едно наум спечелването на купата. За да няма недоразумения, ще нахвърлим набързо ситуацията в двата отбора преди този мач.
На Литекс победата им трябваше на всяка цена
Повтарям: на всяка цена, защото в противен случай хипотезата отборът да остане извън европейските клубни турнири през лятото ставаше съвсем реална. От своя страна Левски е носител на трофея и все още действащ шампион. Сините обаче изиграха кошмарен есенен полусезон, продадоха (подариха) 8 основни футболисти от титулярния си състав и резервната скамейка и шансовете им за трета поредна шампионска титла са по-скоро в сферата на фантазията. Напрежение в клуба по линията на резултатите на всяка цена няма просто защото и на най-големия малоумник му е ясно, че нов отбор не се прави за два лагера в Израел и Кипър. Българският клубен футбол в момента е толкова трагичен, че и с юношите да ритат, сините сигурно пак ще се класират в шестицата. Но за да биеш отбор като Литекс в Ловеч, е необходимо малко повече.
Дотук добре. Сега за атмосферата преди мача. Най-безобразно написаната декларация, която съм чел през живота си, пусната от ръководството на Левски в дните преди двубоя, направи на пух и прах добросъседските отношения между двата отбора и стопи и малкото доверие помежду им. В ябълка на раздора се превърна италианският съдия Паоло Дондарини, поискан и след това унижен (преди да се е съблякъл по екип) от Левски. Някои ясновидци съзряха в декларацията от 3 (цифром и словом три) изречения в стил: "Ами ние пък няма да играеме! Ме-ме-ме-ме-ме!" опит да се повлияе върху крехката психика на Дондарини и той да свири в полза на Левски. Porca miseria, би казал самият Донда, ако разбираше български и бе прочел и прослушал провинциалните ни опити да го вкараме в нашите смотани корупционни схеми
По една ъндърграунд телевизия след мача дори са обявили Паоло за смешник и са го наричали подигравателно Дръндарини, което сигурно е готино за някои, но принципно е проява на лош вкус. Оценката дошла, щото на един прочут (с какво ли по-точно?) водещ му се сторило, като гледал мача по телевизията, че съдията подпрял яко единия отбор. В този дух бе и изказването на финансовия (точно така, финансовия) директор на Литекс минути след последния съдийски сигнал, че той вече се убедил колко по-лесно било да "се хване" чужд съдия, отколкото български. Това нелепо изказване означава най-малко три неща: първо, че Величко Дихонов е "хващал" (каквото и да значи това, но не звучи добре от законова гледна точка) много пъти български съдии; второ, че това "хващане" е трудно; и трето, че Левски очевидно е "хванал" при това лесничко въпросния Дондарини. Това аборигенско прозрение се е промъкнало и в ефира на Канал 3, преди изобщо да се излъчи картина от мача, за да се подкрепи то с някакви факти. Този подход ясно идва да илюстрира разликата между Канал 3 и RAI Uno, която същата вечер включи по телефона от Ловеч пратеника на най-големия спортен вестник в Италия Gazzetta dello sport, който постави между другото много висока оценка на съдийството на Дондарини. Но пък какво разбират на Апенините от съдийство и от телевизия?!
Не ме разбирайте погрешно. Не твърдя, че Дондарини не е корумпиран. Само че този рефер свири в серия "А" на калчото от 2001 г. Знаете ли за какъв корупционен потенциал става всъщност дума?!