КАМЕН АЛИПИЕВ
БНТ

Вече шести сезон баскетболните запалянковци в България свързват надеждите си за европейски пробив само с едно единствено име - Лукойл Академик. И вече шести сезон в края на краищата се случва едно и също нещо - много емоции, силни отбори, препълнена зала "Универсиада" и накрая отпадане преди последната фаза. Осминафиналите са и си остават Рубикон за нашия тим (изключението е титлата в южната конференция на турнира за Kупата на ФИБА Европа, спечелена с Петко Маринов, но всички си спомняте, че и тогава отпаднахме от Арис в плейофите).
Причината това да се случва година след година не е в отбора, отделните играчи, треньора или мениджърите. Това е ясно на всеки, който поне малко се интересува от баскетбол и гледа мачове от нашето цъфнало и вързало първенство. За милионен път тук ще напиша, че то се провежда в смешни и стари зали, че нивото му не е високо и че от 2002 насам започва с предизвестен край. Останалите нямат ресурсите на Лукойл и въпреки проблясъка на ЦСКА миналата година разликата в класите си остава очевидна.
В същото време липсата на конкуренция не дава възможност на треньора, както и да се казва той - Маринов, Николич, Папазов, Докузовски или Лукаич, да прецени какво е реалното състояние на отбора му, да пробва в бойна обстановка тактическите си идеи и на практика само международните мачове са предизвикателството през целия сезон. Това е хубаво, ако си турист и просто искаш да взимаш хубавата си заплата в края на месеца, и пагубно, ако имаш амбиции за големи успехи
Отворите ли броевете на "7 дни спорт" от началото на турнира, ще видите, че и след завръщането от Рига съм казал нещо подобно и съм прогнозирал прескачане на групата, но след намирането на плеймейкър. "Правячът на играта" се намери в лицето на Уили Дийн III и осминафиналът отново стана факт, но там се появи препятствие, което е непреодолимо за 90% от отборите в Европа, а не само за Лукойл Академик. Сега е лесно да се правят сметки и да се стигне до извода, че ако бяхме били Бенетон в София и завършехме на второ, а не на трето място, щяхме да се разминем със звездния тим на Светислав Пешич. Но италианците отпаднаха още в предишния кръг, а и е по-добре да те ритне ат, а не магаре!
Някои ще кажат - чакай малко, има още един мач в Москва, и сигурно ще са прави. Ние от БНТ също не сме отписали шампионите и във вторник ще покажем и това гостуване. Не е нужно обаче да си Ванга, за да знаеш, че шансовете за победа са не повече от 1 към 10, а за краен успех 1 към 1000. Динамо е отбор от изключителна класа, има втори бюджет в Европа (първият е на ЦСКА Москва) - 25 милиона долара, а турнирът за Kупата на УЛЕБ е единственият шанс на гения Пешич (единственият в историята, ставал европейски шампион начело на две страни) да спаси сезона и високата си заплата. Московчани са едва четвърти в Суперлигата, провалиха се в мачовете за купата, но смятат и май са прави, че мястото им е единствено и само в Евролигата, и ще направят всичко възможно да се върнат там.
Голямото им име стресна и съдиите в София които имаха няколко безумни изяви, но в крайна сметка не те, а класата на Динамо, системата на Пешич и звездите Хенри Домеркант, Тревис Хансен, Робертас Явтокас и Андонис Фоцис, както и безпогрешният мерник на Дима Домани потопиха танкера на Лукойл в София. Тук няма място за обвинения и сръдни към нашите, просто това е жестоката реална картина на съвременната действителност и е много, много жалко, че Тошко, Перо, Уили, Рики, Ненад, Харис, Лари, Чавдар и Тенчо, както и Лукаич, не бяха изпратени с подобаващите аплодисменти от зрителите. Вместо да им благодарят за поредния добър сезон и да се сетят, че дори да елиминират Динамо, следващият международен мач ще бъде не в София, а в Торино, зрителите си тръгнаха две минути преди последната сирена и показаха, че традициите се градят с години. Дори при голяма загуба в Москва най-добрата селекция в най-новата история на Академик ще си тръгне с вдигната глава от турнира за Купата на УЛЕБ, защото показа каквото може, защото загуби ключов играч като Дантей Смит преди най-важните мачове и защото няма с кого да си мери силите у нас. Затова ще бъде чудо, ако Перо Антич и Уили Дийн останат за още по един сезон. Тогава вече ще бъде възможно най-после да излезем от шестгодишното дежа вю и да прескочим още едно стъпало по пътя към върха. Само дето догодина турнирът за Купата на УЛЕБ вече ще бъде с ново име и друг формат.