Паоло Бандини

Не за пръв път твърденията за краха на Старата госпожа се оказаха силно преувеличени. След като бе спечелил само една точка от три мача, се предполагаше, че Ювентус е в състояние на свободно пропадане. Смяташе се, че тимът е обречен да изпадне от зона Шампионска лига, след като Фиорентина и Милан вдигнаха темпото напоследък. Тифози и анализатори настояваха за спешни мерки, като имаха предвид най-вече уволнението на треньора Клаудио Раниери.
После, разбира се, Ювентус победи Дженоа 2:0 като гост. "Фантастичен Юве!", провикна се триумфално на първа страница безсрамно пристрастният торински "Тутоспорт", след като абсурдно свирепият шут на Григера, изстрелял топката към вратата със 127 км/ч (според Скай Италия), и попадение на Давид Трезеге донесоха трите точки на Юве. "Ювентус бие в Дженоа, възражда се и се укрепва на третото място", продължи "Тутоспорт", не пропускайки да се порадва и на загубата на Фиорентина с 0:1 от Сиена. Джермано Боволента от "Гадзета дело Спорт" подходи по-умерено. "Бианконерите в криза? Раниери рискува да загуби поста? Моля ви, бъдете по-сдържани."
Сдържаността не е нещо, с което се славят запалянковците на Ювентус. Клубът е привикнал да има успехи и макар че торинци карат първи сезон в елита, след като изкараха 1 г. в Серия В, голяма част от привържениците на бианконерите смятат, че третото място е неприемливо. Президентът на Юве Джовани Коболи Джили преди началото на сезона набеляза напълно реалистична цел - класиране за Шампионската лига. При все това в момента, когато Ювентус е напът да постигне тази цел, сред привържениците започва да се шири мнението, че бианконерите са били длъжни да се борят за титлата.
Въпреки спешната разпродажба на половината състав след грандиозния скандал с уредените мачове мнозина са убедени, че с играчите, които останаха (Джиджи Буфон, Мауро Каморанези, Трезеге, Алесандро дел Пиеро, Павел Недвед и т.н.), Юве не би трябвало да отстъпва на никого в Серия А. Нещо повече - привържениците твърдят, че след като бяха похарчени 30 млн. евро за играчи като Тиаго, Алмирон и Якуинта през лятото, плюс още близо 11 млн. евро за Сисоко през януари, без да се броят парите, платени за футболисти, дошли без трансферна сума, отборът трябваше да е в състояние веднага да се завърне на върха в Серия А.
Като треньор на тима Раниери, естествено, обра по-голямата част от недоволството. Упрекваха го, че продължава да разчита на Тиаго, въпреки спада във формата му; упрекваха го, че не успява да измисли схема, която да позволи на Дел Пиеро, Трезеге и Якуинта да играят заедно, както и за това, че според мнозина не е достатъчно амбициозен. Слуховете, че Марчело Липи бил готов да се завърне в Ювентус, където спечели пет шампионски титли и КЕШ в рамките на два периода начело на тима, засили чувството за неотложност.
Хипотетично класиране, публикувано от "Гадзета дело Спорт" преди няколко седмици, показа, че Ювентус щеше да е на първо място, ако не бяха множеството съдийски грешки този сезон. Това би трябвало да вдигне рейтинга на Раниери, тъй като показва, че отборът му всъщност играе достатъчно добре, за да се бори за титлата. Вместо това недоволството сред запалянковците на бианконерите, породени от факта, че тимът е далеч от върха, нарасна още повече.
За Раниери още по-обезпокоителни са изявленията на някои играчи. "Запалянковците не искат да мислят за това къде бяхме преди 1 година - каза наскоро Трезеге. - Личните ми амбиции са без промяна. Сега сме в Серия А, тифозите искат победи, и то бързо. Аз съм на същото мнение. Когато си в Ювентус, не можеш да се задоволиш с друго, освен с първото място."
Може би това е типичен манталитет на роден победител, но подобни изказвания не помагат много в създалата се ситуация. Преди победата над Дженоа Коболи Джили подкрепи публично Раниери, който заслужава същото отношение и от страна на футболистите. Защото, колкото и да говорят запалянковците за силата на Юве, истината е, че резервната скамейка е къса и се разчита главно на популярни ветерани. В средата на терена Недвед е само сянка на играча, който някога беше, а на Каморанези му липсват енергията и характерът, за да дърпа постоянно конците в средата на терена. В атака Дел Пиеро и Трезеге също играят на приливи и отливи. И ако някой е отговорен за всичко това, този някой не е Раниери, а спортният директор на клуба Алесио Секо. Назначен през лятото на 2006 г., Секо отговаря за трансферите в Ювентус. От неговите големи "удари" Якуинта се справя добре като резерва, но Сисоко играе неубедително. Тиаго е слаб, а Алмирон и Бумсонг, привлечени съответно миналото лято и през август 2006, бяха толкова безпомощни, че се наложи да бъдат пратени под наем (първият в Монако, вторият в Лион).
Човекът, който някога въртеше сделките на Ювентус на трансферния пазар - измамникът Лучано Моджи, наскоро заяви: "Ако аз разполагах с бюджета, който клубът отдели за нови играчи миналото лято, сега Юве щеше да се бори за титлата."
Колкото и да искат всички в клуба да си измият ръцете и да забравят за Моджи, доста тифози на Ювентус са убедени, че той е прав.
За лош късмет на Раниери няма никакъв шанс Секо да се махне през лятото. Треньорът вероятно вече осъзнава, че ще започне следващия сезон с малко по-силен и малко по-възрастен състав, отколкото в момента. И макар че въпреки всичко изговорено, накрая ювентинци ще се задоволят с място в Шампионската лига, тифозите ще реагират по-остро догодина, ако Ювентус не участва в спора за титлата. А ако Раниери не остане удовлетворен от летните попълнения (трябва да признаем, че треньорът подкрепи част от трансферите, осъществени от Секо досега), той може да се изкуши да си тръгне, преди да са го изгонили.