ГРИГОР ХРИСТОВ
Световното в зала във Валенсия не показа това, което всички очакваха от такова голямо състезание. Тръгна дори вяло, но през последния ден нещата чувствително се промениха. На първенството пристигнаха представители на 156 държави, което е рекорд, но имаше само 529 участници - осмо място като брой във всички шампионати досега. И веднага един невиждан парадокс - за първи път в зала медали взеха атлети от 32 страни (рекордът беше от Париж '97 - само 17). Място във финалните осмици намериха състезатели от 50 държави, а досега най-много бяха през 1995 г. в Барселона - 34.
Очаквахме, че във Валенсия няма да дойдат големите шампиони. И оправданието не е, че предстои олимпиада или че звездите се крият от допинг контрол, защото те са проверявани и извънсъстезателно. Явно тази зима героите са уморени и предпочитат да останат малко по-назад в подготовката. Между медалистите няма сили като Германия, Франция, Италия, Чехия, балканските държави (само Гърция взе едно-единствено сребро).
Такова отстъпление на сили никога не е имало
Малка утеха за домакините е, че в 11 от дисциплините победителите поставиха най-добър резултат за сезона.
Най-паметен ще остане финалът на 1500 м при жените, какъвто не е имало нито в зала, нито на открито.
За първи път рускините направиха тактическо бягане
с което да помогнат на най-добрата да направи висок резултат. Обикновено всяка от тях се състезава за себе си. Този път обаче бяха безупречни. Юлия Фоменко поведе колоната с високо темпо, което подведе всички останали и те не успяха да се включат, което се отнася и за Даниела Йорданова. Така Елена Соболева направи световен рекорд - 3:57,71 мин. Във вечната ранглиста на тази дисциплина резултатът на втората Фоменко (3:59,41) е на 2-о място, на третата Гелете Бурка (Ет) - 3:59,75, е на 3-о, а на световната шампионка от Осака '07 Мариан Юсуф Джамал (Бруней) - 3:59,79, е 4-о. Йорданова подобри националния рекорд (4:04,19), който бе един от най-старите - от 1985 г. Сигурно съжалява, че много късно усети тактиката на рускините.
Иначе резултатът й щеше да бъде чувствително по-добър.
Другата дисциплина, която трябва да отличим, е тройният скок при мъжете. Филипс Айдову направи невероятен скок от 17,75 м при приземяване, характерно за начинаещите скачачи. Ако бе се приземил като хората, положително щеше да подобри световния рекорд, а може би щеше да премине границата на 18 м и през зимата. Седем души от всички участници скочиха над 17-те метра, което е още един атестат за качеството на финала.
Трябва да споменем и 800-те метра. 19-годишният Абукабер Хамис (Судан) пробяга разстоянието за 1:44,81 мин.
Всички останали най-добри резултати през сезона са далеч от вечните ранглисти в дисциплините. Така например постиженията на победителите на 60 м при мъжете и жените са съответно на 33-о и 23-о място. На 400 м резултатите на шампионите пък са съответно на 40-о и на 39-о място. Но се сбъднаха предвижданията, че въпреки отсъствието на звездите ще бъде интересно, защото силите са изравнени на по-ниско равнище.
Никога досега американците не бяха идвали с толкова посредствен отбор на голямо първенство и въпреки това спечелиха най-много медали. Но само трима или четирима от тях ще попаднат в олимпийския отбор. Руснаците, които винаги играят сериозна роля, сега имаха само един златен, един сребърен и един бронзов медал при мъжете.
Къде бяха българите? Откровено казано, не чакахме нещо велико от шестимата ни участници. Да започнем с Николай Атанасов, който се класира на пето място (7,90 м), най-добро представяне на български скачач. Въпреки че резултатът на победителя Годфри Мокоена (ЮАР) - 8,08 м, е
по-слаб от този на Джеси Оуенс от 1935 г. - 8,13 см
Спас Бухалов на овчарски скок направи три фаула на началната височина. Крайно време е и той, и треньорът му да помислят малко за психическата подготовка. На Спас започва да му става навик да прави по три фаула на големи първенства. Той е достатъчно млад, има много сериозни възможности и би трябвало просто да промени настройката си в началото на състезанията.
На 60 м Ивет Лалова и Инна Ефтимова направиха точно това, което очаквахме от тях - полуфинал. Възможностите им не позволяваха повече. Но за Ивет бе важно да участва, за да превъзмогне психическата травма от счупения крак. А не можем да не похвалим младата Инна, за която това бе първо участие в голямо първенство през зимата. Що се отнася до Цветелина Кирилова, и тя заедно с треньора си Константин Миланов трябва да помисли за психическата подготовка, за да не се получават пропуски като този на световното.
В заключение - във Валенсия се случиха и хубави неща, но и бе доказано, че интересът към зимните първенства, особено когато има голямо състезание през лятото, значително намалява.