- Горд ли е капитанът на националния отбор, че такова състезание се проведе в България?
- Много съм щастлив, че участвах в така добре подготвени стартове, с толкова силна конкуренция. Обстановката бе като на Световна купа, а все пак успях да взема някакви точки, въпреки че те не са ми кой знае колко важни. Но не останахме последни, както всички очакваха. Ако трябва да съм честен, допреди 10 дни, когато стартирахме подготовка в Банско, изобщо не съм си представял такъв резултат.
- Защо всички съперници ви поздравяваха след 23-ото място във второто спускане?
- Защото през цялото време в горната част на пистата водех. После изостанах заради мои грешки, липсата на достатъчно опит в спускането и необходимите тренировки. Не можех да контролирам до долу по-сложните завои, запазвайки скоростта. А съперниците ми тренират само тази дисциплина и бяха очаровани от доброто състезание, което направих. Видя се, че отборът има потенциал на спускане. Миналата седмица се проведоха състезания и тренировки, в резултат на които бяхме много добре подготвени специално за тази писта. С още малко работа може би някой от нас щеше да се класира в десетката.
- Какво е отношението на другите скиори към вас?
- Отначало ни мислеха за аутсайдери, а се оказа, че австриецът, който се канеше да празнува, трепери до последно заради моето първо междинно време
Съперниците ми признаха, че са адски щастливи тук, имат желание да се върнат и не са виждали такава организация. Дори шефът на Европейската купа към ФИС Маркус Валднер каза, че това е най-добрият старт като подготовка. Аз самият останах приятно изненадан - просто не съм очаквал, че такова нещо може да се направи в България. Банско се развива с всяка година и безспорно е най-доброто място за ски на Балканския полуостров. Разбира се, има курорти в Австрия с много по-голям капацитет като писти, но тук качеството им на обработка и лифтови съоръжения са по-добри.
- Пред родна публика по-трудно ли се кара?
- Искам специално да й благодаря - това, което изживяхме в събота, беше уникално. Почувства се как публиката помага и атмосферата беше невероятна.
Адреналинът ми се покачи до максимум
Въпреки че не съм направил кой знае какво и не съм победил, хората видяха, че парите, които се харчат за нас, не отиват напразно, че имаме качества. Зрителите надминаваха 5000, което за организаторите на повечето от стартовете за СК е мечта. Тази публика може само да те кара да се гордееш.
- Чувахте ли я, докато се спускахте?
- Не, при тази висока скорост нямам право да се разсейвам. Бих могъл да я погледна, но би било твърде рисковано, защото и най-малката грешка може да има фатални последици. Видях обаче бурната реакция на публиката на финиша. Аз самият усетих, че карам добре.
- Ще продължите ли със скоростните дисциплини?
- Естествено. След като вече имаме писта за спускане, ще ни е много по-лесно. Има един период, както е и при Боде Милър, в който почваш да караш по-добре в скоростните дисциплини. Просто потенциалът ни в тях не е развит.
- Докога смятате да останете в ските?
- Най-интересното е, че последната година вървя стъпка по стъпка нагоре и се чувствам отлично, въпреки че през май ще навърша 31. Няма да се отказвам, докато ръководството на федерацията и треньорите ми гласуват доверие. При всички положения ще дам всичко от себе си. Очаквам и те да направят същото за мен. Много скоро ще имам добри класирания както в спускането, така и в слалома, а голямата ми цел е да се включа в комбинациите за СК. Миналата година бях решил да карам сезон за сезон и каквото стане, но това се промени.
- Предстоят ви най-силните години, така ли?
- Догодина и по-догодина ще бъдат моите върхови постижения, ако нямам контузии. С всеки сезон се усъвършенствам, натрупвам опит, виждам минусите си. Вече има изградена система, докато преди години нямаше и не се знаеше дали има пари да излезем на състезания. Сега знам, че нещата са много строго фиксирани, знам грешките си и работя върху тях.
Най-лесно е да се откажа
- А мислили ли сте за оттегляне?
- Да, преди години, но в момента мисля как да започна да побеждавам всички, защото много добре знам, че мога. Просто пренавиването ми пречи. Лека-полека трябва да се доближа до карането, което правя на тренировки, когато съм по-освободен. Стане ли това, рано или късно българският ски спорт ще има повече успехи.
- Говорите за грешки - какви са те?
- Понякога съм по-притеснен в желанието си да бъда №1. Всички преди старт имат психическа натовареност, но аз трябва да я преодолея. Иначе съм добре подготвен физически. Нужно е обаче да работя още върху това, защото, ако започна да се изморявам по-късно, отколкото сега, ще намаля от времето си. Другото е усъвършенстването на някои от завоите.
- Радвате ли се на момчетата, които идват след вас. В шорттрека и фигурното пързаляне имахме суперзвезди, но няма никой след тях.
- Не трябва да се забравя, че при нас нещата започнаха да се случват преди 2-3 години.
Преди това бяхме на дъното
Сега хората ни гледат с друго око - това е много важно. Може би след 5-6 години някое от нашите момчета може да стане световен шампион. Не мога да отлича един от младите, защото в ските не се знае кога някой изведнъж ще пробие. За мен също е добре, че има конкуренция, защото иначе знам, че съм по-добър от тях и не мога да дам всичко от себе си. Така е и с Килиан Албрехт, който ме превъзхожда в слалома. Когато карам с него, забелязвам пропуските си и опитвам да ги премахна. Така момчетата гледат мен и е нормално лека-полека да започнат да ме настигат - това е целта. Но аз съм им казал - няма лесно да получат подаръци.
- И бъдещето ви след ските ли ще е пак ски?
- Това е, което правя най-добре. Дали ще съм треньор, или ще развивам някаква школа, или ще ръководя някакъв курорт, няма значение. Сега обаче съм концентриран върху кариерата си. Не мисля за бъдещето, защото искам преди това да се класирам за олимпиадата през 2010 и да покажа добри резултати. Изпитвам удоволствие от това, което трябва да правя - да побеждавам и по този начин да тегля целия отбор напред
В такива години съм попаднал. Ако съм на 20, можеше да бъда един от най-силните в света. Но съм длъжен сега, на 30, да се справям много добре, защото можех да нямам и този шанс.
- Любимецът ви в белия керван?
- Боде ми харесва най-много като стил. Има пропуски в техниката, но в пързалянето на ските и в управлението им на завоя, е №1. Освен това е много приятен като човек, всички му се радват. Моят фаворит е той, въпреки че има скиори, които карат много по-добре от него.

ТАТЯНА МАНОВА