Цветан Ламбрев

Никой не е безсмъртен освен филмовия герой Дънкан Маклауд, шотландския боец. От гледане на филми доста хора си мислят, че могат да станат вечни. И винаги грешат. В живота, ако стоиш на едно място, изоставаш. И рухваш като Милан срещу Арсенал. Позастарял и прецакан на собствения си стадион от нахаканите, гладни за слава и бързи хлапета на Венгер. Не помагат нито сладкият спомен от европейската и световната клубна титла, нито свръхсекретните разработки в "Милан Лаб", нито парите и влиянието на милиардера Берлускони. Който не спазва законите на живота - шат на патката главата! Дори да си велик като Кака, дори да си легенда като Малдини. Милан не хвана момента да влее свежа кръв в своя шампионски отбор и бе наказан. Животът днес е бърз. В Милан не бяха достатъчно бързи. Не осъзнаха, че играчите остаряват, не посмяха да подмладят състава, да продадат или дори да пенсионират някоя от многобройните си легенди. И природата им натри носовете точно срещу бебетата на Венгер. Тя го направи във вторник вечерта пред очите на целия свят. Най-великият отбор се сгромоляса на собствения си терен срещу хлапетата на Арсенал. Шефовете на Милан не хванаха точния момент да благодарят на звездите си, да им направят статуи пред стадиона и да пуснат напред по-младите. Чест им прави, че не изхвърлят играчите на боклука, когато остареят. Но докато почиташ заслужилите си футболисти, правиш лоша услуга на отбора си. Легендите могат да останат в Милано, да бъдат треньори в школата, да влязат в управлението на клуба. Но няма как да играят вечно и да се подпират с бастуна, когато Тео Уолкът и Фабрегас минават покрай тях.
Филмовият Дънкан Маклауд е безсмъртен, но нито в живота, нито във футбола има безсмъртие. Сложно е да решиш кога точно да се разделиш с тези, които обичаш и които са ти дали толкова много. Да останат ли те още нашите големи звезди, или да дадем път на младите? Да бъдат или да не бъдат, кога да се разделят с даден човек, колкото и да е заслужил той. Границата е неуловима. А животът бърза и никого не чака. В него успяват смелите и силните. Не и онези, които пробват да финтират природата с вълшебните еликсири на "Милан Лаб".
Милан не е нито първият, нито последният отбор, изостанал от ритъма на живота. Допреди няколко години Реал М бе играещ музей от "галактически" футболни експонати - Зидан, Бекъм, Роналдо, Раул. В Левски пък, докато се чудеха дали Гонзо е малко или много стар, изпуснаха момента и го съсипаха. После умориха Бабангида и Топчо. Затова днес колят агне, когато бият Вихрен с едно на мъка на Герена...