Когато говорим за световни първенства по лека атлетика, прави впечатление, че те са изключително малко. Предстоящото във Валенсия е едва 12-ото поред, въпреки че ще раздадат 13-ия комплект медали. Откъде идва разминаването?
Когато всичко започваше през 1985 година, тогавашният президент на ИААФ Примо Небиоло все още нямаше самочувствието, че ще се получи добро състезание. Затова нарекоха първенството световни зимни игри. Неочаквано за самия Небиоло обаче те минаха блестящо, интересът беше огромен и в ИААФ все пак решиха да признаят титлите като световни. Името на самото състезание обаче остана непроменено. Със световните първенства на открито положението е същото - догодина ще се проведе 12-ото. Съществува логичният въпрос: защо първенствата са толкова малко, в пъти по-малко от другите олимпийски спортове? Всички световни федерации са създадени през 1912 година. Малко след това те започват да развиват богат спортен календар. Само световната федерация по лека атлетика близо 70 години спи някакъв необясним сън и сама превръща царицата на спортовете в Пепеляшка. За сравнение - европейските първенства по лека атлетика вървят от 1934 година! Забележете каква разлика.
Едва след отпадането на правилото за аматьоризма в спорта през 1980 г. леката атлетика започна да се развива. Дойдоха нови хора, мениджъри с размах - нещо, което в момента липсва тежко и на българския спорт. За кратко време нещата се преобърнаха на 180 градуса. Офисът на международната федерация по лека атлетика например беше в Лондон - в две стаи имаше три чиновнички, които нямаха пари дори за телефонните сметки - звъняха и затваряха ти да ги набереш.
Всичко това приключи в края на 1981 година, когато избраха Примо Небиоло за президент на ИААФ. От този момент нататък нещата започнаха да се променят спринтово. На европейското първенство в Атина през 1982, нямаше година от встъпването на Небиоло в длъжност, той организира една огромна пресконференция, удари по масата и каза: "Започваме!" И наистина започна. Небиоло върна царицата там, където й е мястото - на трона.
Преди неговото идване нямаше световни първенства. Обсъждаха се какви ли не глупости, а най-голямата беше да обявят олимпийските шампиони по лека атлетика и за световни. Слава Богу, бързо се отказаха от това безумие.
Първото световно първенство на открито се проведе през 1983 г. в Хелзинки (Фин), а две години по-късно - през 1985 г., се проведоха и първите световни зимни игри. Небиоло изчака повече, отколкото му се искаше, за да стане готова зала "Берси" в Париж - едно наистина уникално спортно съоръжение. Просто президентът искаше първото първенство в зала да е много помпозно, незабравимо. Така и стана.
За кратко италианецът превърна ИААФ в една от най-богатите организации в спорта, а атлетите усетиха сладостта от участието в състезания. Няма друг спорт, в който състезателите да получават премии за класиране до 6-о място. Всичко стана много бързо и много качествено, а покрай световните първенства в зала и на открито израснаха впечатляващи спортни съоръжения.
ВАЛЕНСИЯ
Поредното първенство в зала ще се проведе във Валенсия.
През 1998 година там имаше европейско първенство, залата е позната - прекрасен комплекс на брега на Средиземно море. Трибуните непрекъснато са пълни, независимо дали в стартовете участват испанци, или не. За съжаление точно от това място ние, българите, нямаме добри спомени. От всички европейски първенства досега - само от първото през 1970 г. и от това във Валенсия през 1998 г., нямаме медали. Дано обърнем тази закономерност.
В момента общото равнище на леката атлетика не е високо, защото звездите се готвят за олимпиадата в Пекин и не искат да рискуват през зимата. През един цикъл световните в зала съвпадат с олимпийските игри и това неминуемо се отразява на резултатите. Лично аз обаче очаквам състезанието във Валенсия да бъде много интересно, защото общото спадане на резултатите и липсата на изявени фаворити в повечето дисциплини дава възможност на повече хора да се борят за медали.
ФАВОРИТИТЕ
На базата на показаните резултати през годината може със сигурност да се каже, че победителят в тласкането на гюле ще е американец, в скока на височина ще се борят руснаци и един швед, на 60 м с препятствия кубинецът Дайрън Раблес едва ли ще позволи на някой друг да спечели. Във всички останали дисциплини конкуренцията ще бъде жестока.
При жените също има фаворитки. Само ако се контузи, рускинята Елена Исинбаева може да се провали в овчарския скок. Същото се отнася и за хърватката Бланка Влашич в скока на височина. Рускините показват страхотни резултати в средните бягания тази зима. Елена Соболева например направи 3:58.05 мин на 1500 метра, което е световен рекорд. Тя води и ранглистата на 800 м, въпреки че не може да участва и в двете дистанции във Валенсия. Шведката Сузана Калур не би трябвало да има проблеми на 60 м с препятствия, неин е световният рекорд 7,68 сек.
БЪЛГАРИТЕ ДОСЕГА
Досега българските атлети са спечелили 20 медала от световните първенства в зала - 9 златни, 5 сребърни и 6 бронзови. Това е добре, защото дисциплините тук са много по-малко, отколкото на открито. В момента са 13. Някой ще каже: "Да, ама от тези 20 медала 5 са на Стефка Костадинова." Но какво от това? Резултатът на Стефка е наистина уникален. От 5 участия тя има 5 златни медала! Единствената, която я превъзхожда в тази класация, е Мария Мутола от Мозамбик на 800 м - 7 златни медала.
Иначе само два от 20 български медала са спечелени от мъже. Христо Марков взе златото в тройния скок в Париж '85, а Николай Антонов спечели титлата на 200 м през 1991 г. в Севиля.
ГРУПАТА
От шестимата български участници само Спас Бухалов и Даниела Йорданова са участвали на световно първенство в зала, останалите са дебютанти. Какво можем да очакваме?

Даниела Йорданова не се появи никъде тази зима, за да не се случи нещо преди първенството - травма или заболяване. С треньора й Димитър Василев така решиха. Тя ще бяга на 8 март, когато е рожденият й ден. По нейните възможности е да постигне световния рекорд на Елена Соболева. Всичко зависи от това как ще тръгнат рускините. Сигурен съм, че ако стартират бързо, Даниела няма да ги изпусне. Можем да очакваме от нея много добро класиране.

Ивет Лалова - когато става дума за нея, очакванията винаги са огромни. Много ми се иска колегите най-сетне да оставят това момиче на спокойствие. Да не го търсят за всичко.
В най-скоро време очаквам да я видя и в "Плейбой". А на нея сега й трябва единствено концентрация, за да забрави всичко, което преживя. Тя има 7,31 сек на 60 м - във Валенсия сигурно ще бяга по-добре, но резултатът може да не й стигне дори за излизане от серията. Ивет е наясно с това. Тя обаче поиска да участва, за да не загуби усещането за състезание. Дългите отсъствия от пистата винаги се отразяват зле.

Ина Евтимова - това е първото й състезание при жените. Резултатът, който има, е добър за нейната възраст, но още е далеч от елита. Ако мине серията и се класира за полуфинал, ще бъде голям успех за нея.

Цветелина Кирилова непрекъснато подобрява резултатите си на 400 м. Рускините обаче са много бързи. В ранглистата на 400 м първите пет за годината са рускини. Две от тях ще бягат във Валенсия в границите на 51 сек и по-бързо. Като добавим и американките, ще бъде много трудно да очакваме от Цветелина финал. Ако тя подобри личния си резултат, представянето й ще бъде много добро.

Спас Бухалов - тръгна добре в овчарския скок миналата година, подобри националния рекорд и в зала, и на открито. Във Валенсия нещата могат да се решат на височина 5,80 м. Спас има сили да се класира на финал, което няма да е малко. В тази дисциплина се явяват толкова състезатели, колкото в някои спортове са всичките участници - 50 скачачи например. Затова финалът има стойност.

Николай Атанасов - той напоследък единствен поддържа равнище в скока на дължина у нас. Вече е на години, но не е участвал на световно първенство. Федерацията му даде възможност да направи последен опит за добро класиране. Пожелавам му го от все сърце, защото той е много всеотдаен и живее с атлетиката.