Защитникът на Юве Легроталие възроди кариерата си, откакто преоткри Бог
Откакто преоткри Христос ("моя най-добър приятел", както сам го нарича), Никола Легроталие се промени като човек и като футболист. "Миналото лято от ръководството на Ювентус ми заявиха, че нямат повече нужда от мен - разказва Никола пред списание "Спортуик". - Имах оферта от Бешикташ, но от клуба бяха принудени да изплатят на тогавашния им треньор Висенте дел Боске 8 милиона евро и нямаха необходимите средства, за да осъществят моя трансфер. Мисля, че така е трябвало да се случи - това е бил планът на Господ и когато Той реши нещо, никой не може да му се противопостави."
Ако наистина е прав защитникът на Юве, то Бог му е предначертал да остане в Торино и благодарение на контузията на португалския защитник Жорже Андраде да се превърне в една от причините за силното представяне на бианконерите, както и за шампионските им амбиции да са достоен съперник на водача в класирането на Серия А Интер. Дори Клаудио Раниери, който доскоро не слагаше в сметките си Легроталие, заяви, че Никола е върнал формата си от времето, когато защитаваше цветовете на Киево.
31-годишният Никола приписва на Бог факта, че не е преминал в Бешикташ
Снимки: АФП
- Колко важен за вас беше престоят ви в Киево?
- Ако днес, на 31 години, мога да се определя като завършен човек, то причината е, че съм се състезавал в отбор като Киево, където целите са били едни, а сега в тим като Ювентус, където амбициите са съвсем други. - Не може да се обясни възраждането ви, без да се спомене религиозната ви обвързаност.
- Публичният ми живот е тясно свързан с личния. Едното зависи от другото и аз съм щастлив, че станах отново популярен, защото това ми помага да разказвам за себе си. Все едно получих дар, който искам да споделя с всички. През 2003 пристигнах в Ювентус с предубеждение. Мислех си, че само защото съм част от този отбор, съм голям шампион. Набързо загубих доверието, което ми бяха гласували в Торино, и изпаднах в разочарование и се лутах между Болоня и Сиена. През тези две години се запознах с Томас Гузман (парагваец, известен с религиозните си залитания към Исус Христос, сега играч на втородивизионния Пиаченца - б.р.), който ми помогна да опозная Библията
Майка ми е вярваща християнка и ме възпита религиозен. Но едва след годините на разочарование разбрах, че това, на което са ме учили като дете, е истина. Осъзнах, че ценностите в живота са други и че милосърдието е една от най-важните. Престоят ми в Болоня и Сиена ми даде по-голяма сигурност, което ми помага да играя по-освободено. Напоследък хората не ме спират на улицата, за да ме критикуват, а за да ме поздравят за това, което правя на терена, както и за това, което говоря. Феновете твърдят, че вече съм по-смел и по-дързък - нещо, което никога не съм си представял. Но за мен не е необходима смелост да следвам примера на Христос и да се отказвам от някои неща. - Кои неща например?
- Когато намериш вътре в себе си истинската си същност, преставаш да зависиш от повърхностни неща. Преди време, ако нямах приятелка повече от 5 дни, изпадах в паника но сега вече не ми пука. Но не защото не ме интересуват хубавите момичета, а защото търся подходящата, за да създам семейство и която ще споделя моите ценности. Съветът на Господ е да няма сексуални отношения между влюбените преди сватбата и аз не се срамувам, че вече две години го спазвам. Хубавото е, че изобщо не ми тежи. Много хора ме майтапят, но не ме интересува. Проблемът е, че който не успява да живее без секс, се превръща в роб. Когато Кака заяви, че е бил девствен на сватбата си, много хора се смееха, но аз напълно го разбирам и знам, че това е прекрасен жест към Бога. - Коя е тайната на Ювентус?
- Преди всичко тайната се крие в манталитета, който е граден през годините. Когато пристигнеш в Торино, веднага се потапяш в атмосферата на фамилия Аниели. Юве е хубав отбор, в който дори тези, които много трудно успяват да намерят място като мен, са винаги готови да се раздават докрай. Голяма част от играчите са ядосани за отнетите две титли (заради скандала "Калчополи" - б.р.) - те са хора, които не говорят много, но на терена умеят да поведат отбора и да дават пример на останалите. Мисля си преди всичко за Недвед, който е натрупал ярост, която му позволява да тича, все едно е момче на 20. Паоло Малдини наскоро заяви, че в Серия А трябва да се залага предимно на младите, но как да се откажеш от такова поколение таланти като това на Ювентус? Ако един отбор иска да побеждава, не трябва да гледа на възрастта на играчите си, а по-скоро на качествата, които показват на терена. Потвърждение на моите думи е именно Малдини, който на 40 години все още побеждава с Милан. - Най-трудният за опазване нападател, срещу когото сте се изправяли?
- Ибрахимович - ако поиска да прави феноменални отигравания, няма кой да го спре, защото има надмощие във физически и в технически аспект и това му позволява да прави каквото си поиска с топката. Изглежда, че все едно се забавлява. Аз съм го спирал, но чрез капана на изкуствената засада - срещу определени шампиони единственото оръжие, което ние, защитниците, имаме, е да ги държим далеч от наказателното поле. Друг нападател, който е особено опасен, е Филипо Индзаги - всяко разсейване срещу него може да ти струва скъпо. Сега съм любопитен да се изправя срещу Пато - казват, че е силен и в същото време и той е вярващ. - В кой отбор би ви харесало да играете?
- Започнах да тренирам в Бари, без никога да съм играл за първия отбор. Би ми харесало да завърша кариерата си там. От малък мечтаех да играя в Реал (Мадрид), защото моят идол беше Фернандо Редондо. Както и да е, и в Юве осъществих мечта, защото им симпатизирах като малък, преди баща ми да ме накара да стана фен на Милан. Имах нужда от нови маратонки за футбол и той ми каза:
Ще ти ги купя, ако станеш от Милан!
Той мразеше Ювентус, не искаше да преминавам там и когато нещата не вървяха, ми напомняше какво ми е говорил като малък. Но аз му отговарях: "Ще видиш, че всичко ще се промени!" - Мислите ли, че можете да получите повиквателна от националния селекционер Роберто Донадони за европейското в Австрия и Швейцария през лятото?
- Да, въпреки че знам, че Донадони е определил горе-долу групата на Италия, но ако до юни има нужда от още един защитник, той знае, че аз съм насреща и се чувствам подготвен. Впрочем пътищата господни са безкрайни.
Никола Легроталие е роден в Джоя дел Коле (Бари) на 20 октомври 1976. Започва кариерата си на централен защитник в юношеските формации на Бари. При втория му престой в Киево Верона (2001 - 2003) Легроталие изгрява в Серия А и дори успява да си завоюва място в националния отбор на Италия. През 2003 преминава в Ювентус на Марчело Липи, които са шампиони на страната, където започва добре, но заради контузии за година и половина записва 21 мача. През 2005 преминава в Болоня, които все още са в Серия А, където обаче не успява да се възстанови напълно и облича 9 пъти фланелката на титуляр. През следващия сезон 2005-2006 получава още един шанс да се утвърди в Серия А, преминавайки в Сиена, и го оползотворява - изиграва 28 мача и допринася за спасението на тима, воден от Де Канио. През 2006 се завръща в Юве, където е и досега. През лятото беше нарочен за продан в Турция, но контузията на закупения от Депортиво (Ла Коруня) Жорже Андраде му отвори вратите към първия отбор.
С националния отбор дебютира на 20 ноември 2002 срещу Турция, а първия си гол отбеляза в приятелски мач с Швейцария на 30 април 2003. Пропуска Евро 2004 заради травма. Общо за цкуадра адзура има 7 мача.