Габриеле Маркоти
THE TIMES

На 13 февруари Роналдо претърпя поредната си контузия в коляното. Мнозина се опасяват, че този път травмата ще доведе до край на кариерата му. По-малко от 24 часа по-късно Раул удължи договора си с Реал (Мадрид), както изглежда, за вечни времена. Двете събития могат да послужат като повод за дебат относно същността на величието във футбола. Дали в паметта на запалянковците ще се съхранят по-ясно дълголетието и рекордите на Раул, или сравнително мимолетният флирт на Роналдо с безсмъртието?
"На този ден, който е Денят на св. Валентин, Раул и Реал могат да кажат, че се обичат взаимно, имат нужда един от друг, допълват се един друг и ще се обвържат до живот", обяви сантименталният и любвеобилен президент на Реал Рамон Калдерон. Новият договор на Раул е до 2011 г. и приключва в навечерието на 34-ия му рожден ден. Той ще бъде подновен автоматично за още един сезон, ако нападателят навърти 30 мача за година.
Любов на 14 февруари имаше и за Роналдо. Той бе залят от послания за повдигане на духа от доброжелатели. Доказателство за факта, че Феномена продължава да се радва на изключителна популярност.
Раул поразява с необятните мащаби на личната си статистика
На 17 той става най-младият играч в историята на Реал. Той е вторият най-добър реализатор в шампионатни срещи в историята на Кралския клуб и седмият най-добър реализатор в историята на испанското първенство. Като се има предвид, че е само на 30 години, най-вероятно преди края на кариерата му той ще счупи и двата рекорда. Трябват му още 17 гола, за да настигне Алфредо ди Стефано, голмайстор №1 на Реал, и още 52, за да се изравни с Телмо Сара, звездата на Атлетик (Билбао) през 40-те и началото на 50-те години. Най-вероятно Раул ще подобри и рекорда за най-много мачове в испанското първенство (в момента изостава на 148 срещи от Андони Субисарета, бившия вратар на Барселона). Също така Раул може да надмине постижението на Субисарета в националния отбор, където най-вероятно ще се завърне скоро (нападателят има 24 срещи по-малко от вратаря в момента). Освен това капитанът на Реал изостава само с 3 попадения от нападателя на Милан Филипо Индзаги (който продължава да играе, но е с 4 години по-възрастен от Раул) във вечната ранглиста на евротурнирите.
Да преминем към рекордите, които Раул вече държи. Той е реализатор №1 с фланелката на Испания (преднината му пред втория в листата е 15 гола). Никой не може да се мери с него по отношение на мачовете и попаденията в Шампионската лига. Що се касае до спечелените трофеи, ще е нужен корабен контейнер, за да ги побере всичките. Раул е пет пъти шампион на Испания, три пъти е печелил Шампионската лига, по веднъж европейската Суперкупа и Световната клубна купа.
Роналдо? И при него цифрите не са за подценяване. Само Пеле е вкарал повече голове за Бразилия от Феномена, но никой няма повече попадения от него на световни финали. 229 гола в 312 шампионатни срещи е постижение, което по-скоро може да се срещне в някоя компютърна игра, отколкото в действителност. На 20 години Роналдо стана най-младият носител на наградата на ФИФА за играч на годината (печелил я е общо три пъти) и на Златната топка (която е печелил два пъти). Феномена може да се похвали още с шампионска титла на Испания, Купа на Холандия, Купа на краля, Купа на УЕФА и КНК на клубно равнище плюс две световни титли (едната без да запише и минута в игра) и два успеха за Копа Америка.
Но това, което говори най-красноречиво за Роналдо, не са нито статистиката, нито спечелените купи и медали. Това е трайният спомен, че той беше Феномена в онзи период от два сезона (единственият му в Барселона и първият в Интер), когато бразилецът беше може би най-решаващият футболист в историята на играта. Роналдо не зачиташе законите на физиката и промени представите за ограниченията на човешката биология. Той беше по-бърз, по-силен и по-техничен, отколкото който и да е друг футболист. И то с голяма разлика. Контузиите го лишиха от близо пет години на терена и, на 31 години, може би от остатъка на кариерата му. Но имаше период, в който Роналдо беше несравним по начин, по който никой футболист не бе успявал да го направи, откакто Диего Марадона беше на върха на славата си през 80-те.
Величието на Роналдо между 1996 и 1998 г. беше блестящо, вездесъщо, неминуемо
Величието на Раул, въпреки подвизите, изпреварващи възрастта му, се прокрадва по-незабележимо във футболния свят. И двамата са имали своите върхове и падения. Разликата е, че върховете на Роналдо бяха по-високи, докато тези на Раул продължиха по-дълго.
Кой ще бъде запомнен като по-велик футболист? Древногръцкият баснописец Езоп би гласувал за костенурката Раул. Езоп обаче не е бил футболен запалянко. Справедливо или не, футболът е игра на спомените, на ярките епизоди, запечатани от погледа на съзнанието. В буйното течение на играта един миг, внушаващ благоговение, струва колкото десет години представяне на едно постоянно добро равнище. Раул може би ще пренапише историческите справочници, но заекът Роналдо твореше футболна история, макар и за кратко.