- Предраг, как се стигна до трансфера ви в Мездра?
- И за мен всичко стана изненадващо. Бях един месец в Китай, водех подготовка с отбор от втора дивизия, когато разбрах за възможността да се върна в България. Научих, че в Мездра нещата са сериозни, и реших да помогна с каквото мога. Говорих и с Георги Бачев, а това наклони везните при вземането на решението ми.
- Защо напуснахте Китай, където заплащането е сигурно в пъти повече?
- Там спечелих всичко, каквото можеше да се спечели. Взех титлата, играх в азиатската шампионска лига, бих всички рекорди. Имах нужда от ново предизвикателство.
- С какво не можахте да свикнете в Китай?
- С пътуванията. За всеки мач се качвахме на самолет, разстоянията са огромни, държавата също. Иначе като футбол нещата започват да се доближават до европейските. Купуват се добри чужденци, които вдигат нивото. Клубовете ангажират и чуждестранни треньори, така и играта се променя. Ако преди се е залагало на тичането, сега се опитват да играят тактически правилно, с модерни схеми.
- Защо доста българи избират да отидат именно в Китай?
- Главно заради заплащането. 5-6 клуба наистина отделят сериозни суми и си заслужава, ако си по-млад и искаш да спечелиш пари, които ще ти осигурят спокойствие един ден.
- Тези три години, които бяхте в Китай, следихте ли какво се случва в България?
- Да, но не съм запознат в детайли. Тепърва ще се запознавам с живота и футбола в България.
- Вярно ли е, че заплатата ви в Мездра ще е 3000 евро?
- Не съм обсъждал никакви детайли. Ако трябва, и без пари ще играя вече в България. Спечелих достатъчно като национален състезател, а след това в Китай за този период, а и преди това в Украйна и Турция, където бях.
- Колко години ритахте в чужбина?
- В Китай изкарах общо 4 години, две бях в Украйна и 2 в Турция.
- Къде се чувствахте най-добре?
- В България и в Украйна. Тук имам незабравими мигове с Левски и националния отбор, а в Украйна се запознах с половинката си Наташа. - Къде ще живеете, като спрете с футбола?
- Не зная, това е труден въпрос. Може да остана в България, където се чувствам като българин, или да се върна в Украйна. Там си купих и апартамент в Донецк.
- За какъв срок ще подпишете договор?
- До лятото, а после може и за още една година.
- Нямаше ли други оферти към вас?
- Не, а и не съм търсил. Готов съм да остана в Локомотив до края на кариерата си.
- А след това?
- Ще играя, докато изпитвам удоволствие от футбола, а после ще стана треньор. Желанието ми е да запиша школа в България. Не вярвам да имам проблеми, след като над 12 години играя професионален футбол.
- Идвате от Украйна. Следите ли какво става в Шахтьор?
- Да, имат добър отбор, ще станат шампиони. Поддържам връзка с Дарио Сърна, Дуля и Вукич. Те са там от времето, в което и аз играех за този отбор.
- Имате ли амбиции да се върнете в националния отбор?
- Не, нямам интерес.
- Независимо че треньор ви е Пламен Марков?
- Той е отличен специалист, но мисля, че времето ми в националния отбор е минало. Едни от най-хубавите спомени са свързани именно с националния отбор на България. Записах доста мачове, повечето успешни, участвах на европейското първенство в Португалия.
- Защо обаче бяхте отлични в квалификациите и безлични на самото европейско?
- Вината е колективна, на всички, но това са минали неща. Желая сега успех на Пламен Марков и водения от него отбор. Дано след няколко години пауза България отново да се класира на сериозно първенство, каквото определено ще е световното.
- Имате успехи на клубно ниво с Левски. Как ще се чувствате, ако се наложи да играете срещу този отбор?
- Няма да има нищо специално. Имам прекрасни мигове, но на терена един мач продължава 90 минути. За това време можеш да забравиш сантиментите си и да го изиграеш като професионалист. А и ако се случи, няма да съм първият футболист, който ще играе срещу Левски.
- Не поддържате ли връзка с някого от Левски?
- Следя какво става в клуба от интернет. Не крия, че съм работил със Стоилов, Сираков, но ще се опитам да насоча мислите си единствено за доброто представяне на Локомотив.
- Има ли нещо, за което да съжалявате?
- И да съжалявам, вече всичко е минало. Бях млад, неразумен на моменти, но нищо не мога да върна. Сега се сещам за отказаните оферти от Германия, докато бях в Левски. Не приех предложения от Арминия и Унтерхахинг. Мислех, че като съм млад национал, трябва да изчакам да играя в по-силни отбори. Ако бях приел, може би още щях да съм в Бундеслигата.
- Известен сте и с малко по-особения си характер?
- Вече достатъчно се промених. Улегнал и спокоен съм.
- Искате ли синът ви да последва вашата кариера?
- Това ще е негово решение. Стефан е на 12 години. Има качества, тренира в Нови Сад, но не е защитник, а нападател. Всичко зависи от него. Ако мога, ще му помогна. Една от причините да се върна в Европа са именно децата ми. Те са в Сърбия, а разстоянието от България не е голямо. Ще мога да бъда по-често с тях.

Георги Димитров