Йордан Божинов

Когато дойде март, във футболните среди този въпрос е съизмерим по значимост с онзи за яйцето и кокошката. Тази година той е особено актуален за Арсенал и Реал М. Комбинацията лош период на домашна сцена - труден съперник в лигата нищо чудно да бъде смъртоносна за поне един от тях.
Бремето на очакванията е по-голямо върху Реал най-малкото заради петте сухи сезона на европейска сцена. Да, Меренге са имали и по-дълги ялови периоди. В по-ново време сушата от 1986 до 1998 г., но ерата на Лос галактикос доста разглези мадридистите и един евентуален провал утре срещу Рома ще бъде прелюдия към повсеместно размахване на бели кърпички. Едно време "Бернабеу" бе смятан за магически стадион, където и невъзможни на пръв поглед пасиви биваха стопявани. В момента обаче Реал е далеч от най-добрите си образци, а футболът, който демонстрира, е меко казано непривлекателен, а вече и не особено успешен.
Преди почти година Рома бе в същата ситуация, гостувайки на Манчестър Юн с гол аванс. Мачът на "Олд трафорд" би трябвало да влезе в учебниците по футбол как се играе в подобна ситуация. Разликата между Манчестър Юн тогава и Реал М сега обаче е космическа. Червените дяволи имаха (и продължават да имат) набор от играчи, за които не бе проблем да задушат съперника в собствената му половина и да не му позволят да мине и педя зад центъра. В Реал пък има изобилие от преситени ветерани и недоказани бъдещи звезди, повечето от които сквернят бялата фланелка. Сегашната конюнктура и слабата конкуренция на домашна сцена обаче им носи ореола на полубогове. Още повече след щастливо спечелена титла в Примера дивисион миналото лято.
Говорейки за бъдещи звезди, и в Арсенал има излишък от тях, но както се оказва, в Шампионската лига младостта е по-скоро порок, отколкото добродетел. Преди две седмици Артилеристите попаднаха в капана на старата лисица Анчелоти и макар че надиграха Милан тотално, днес ще излязат на "Сан Сиро" в догонваща позиция. Ще тежи и миналогодишният товар на издънки заради разваленото британско каре на четвъртфинал. Въпреки че е доста спорно доколко "английски отбор" е епитет, достоен за Арсенал. Освен географското местоположение няма абсолютно нищо друго, което да свързва трупата на Венгер с ценностите на британския футбол.
Мачът с Милан не можеше да дойде в по-неподходящ момент. Авансът в Премиършип почти се стопи, отборът не е печелил мач от близо месец, а контузиите на ключови играчи валят. За един истински английски отбор проблемите са вдъхновение и кураж. За Арсенал, в който "Марсилезата" е химн на половината играчи - само нови оправдания.
И така, кое е по-важно: Шампионската лига или шампионската титла? Малцина са щастливците, като феновете на Манчестър Юн, които в четвъртък няма да бъдат принудени да си задават този въпрос, а ще продължат да мечтаят и за двете.