НИКИ КЪНЧЕВ

Баскетболът е един от най-силните спортове за България. Как ви звучи подобно твърдение? Лаишки, напомпано... Сигурно ще си кажете: този нищо не разбира. Каквото и да си помислите, аз твърдо стоя зад първото изречение. По нашите земи от 80 години насам постоянно се раждат таланти, които спокойно са могли да играят в първите отбори на Европа. А и не само това - български са били първите отбори на континента и при мъжете, и при жените. Славни, достойни имена красят нашата баскетболна алея на славата. Няма да пиша оди, а ще ви дам само един пример, свързан с героите на седмицата от Лукойл Академик. Точно преди 50 г. техните "дядовци" стигат финал в турнира за Купата на европейските шампиони, а на следващата година (1959) повтарят това постижение. И двата пъти обаче се добираме до почетна загуба от един и същи отбор - АСК Рига. Академик е окрилян в тия битки от легендите Любомир Панов, Георги Панов, Виктор Радев и техния треньор Божидар Такев. После през годините клубът ражда още цяла плеяда класни играчи като Никола Илов, Михаил Семов, Петър Лазаров, Димитър Сахаников, Георги Бързаков, Никола Атанасов, Атанас Голомеев, Темелаки Димитров, Стефан Филипов, Славей Райчев, Владимир Боянов. Все имена, които, като влязат в залата, всички ние трябва да им ръкопляскаме прави.
Да, вярно, в последните години слязохме от върховете, които бяхме покорили както на клубно, така и на национално равнище. По-скоро другите дръпнаха много напред. Баскетболът стана религия в съседните Югославия, Гърция, Кипър, дори и в Турция, а в Литва и Латвия си беше игра със звезден статус. Все пак в мъжкия клубен баскетбол на България има отбор, който е с класи над всички, но не само това, той блести все по-силно на паркета в европейските столици и градове. Лукойл Академик прогресира с бързи темпове и кара баскетболните специалисти да погледнат отново към България и да говорят за нас.
За пета поредна година баскетболният ни шампион е в битката с най-добрите в Европа. Първите 16, естествено, играят в "шампионската" Евролига, която все още е мираж за нас. УЛЕБ набъбна до 52 отбора и Лукойл излезе успешно от група с италианския Бенетон Тревизо, френския По Ортез, немския Артланд, украинския БК Киев и латвийския Рига. Така Студентите се класираха за 1/16 финалите и срещнаха Вентспилс, като до този момент Стойков и компания нямаха победа в елиминационен мач за УЛЕБ Къп. Знаете новината от вторник вечерта тази седмица - академиците най-после прескочиха кръг от елиминациите. Баскетболният шампион за четвърти път стигна 1/8 финал в европейския турнир, но в предишните години нямаше 1/16 финали. Сега вече сме със самочувствието, че имаме отстранен в директна битка съперник.
Победата над латвийците е по-скоро победа на Академик над самите себе си. Защото колкото и невероятно да звучи за BG спортната психология, Лукойл не просто бе по-добър при гостуването си в Латвия на фона на неубедителното представяне като домакин преди седмица, а се държа като тим, който контролира играта и опонента си сигурен във възможностите си и с абсолютно ясната представа как да ги използва.
Според много специалисти, които редовно пълнят зала "Универсиада" в международните мачове на Лукойл, това е най-силният Академик за последните пет години. Треньорът Желко Лукаич вкара в отбора скорост и при изнасянето на топката, и в комбинациите. Днешният Лукойл играе изненадващо, а не предвидимо, има свежест в отиграванията, каквото и да значи терминът "свежест" под баскетболния кош. Въпреки че в предишния голям отбор с Прийст, Брайънт, Стойков, Пищолевич и Радионов пък имаше много пауър. Онзи състав, като се развилнееше, ставаше страшилище за съперниците си. Може би този тон за песен го даваше Лодърдейл, защото беше много експресивен. Помня, на загрявката в Мадрид преди мача с Реал, големият човек нещо се вбеси и се развихри в първите минути на мача. Реалци се мотаха около него като пилци в кълчища, влачеше ги по трима. Преди година всички заговориха за ново завръщане на Прийст Лодърдейл, който сега жъне успехи и слава на топло в ОАЕ и тамошния Ал Насър. Но друг един "безумец", готов да влезе в огъня на битката по всяко време, май го измести от сърцата на феновете. Местър Антич. Перо Антич. Македонецът определено промени играта и облика на тима и е от магьосниците, които и с гръб към коша (а не към жената) могат да вкарат. Още повече духът му е непримирим и напомня за онази порода българо-македонци като Ванче Михайлов, за които каузата е по-важна от самия живот. Поне така изглежда на терена, може и да си е нормално момчето. С помощта на Харис Муезинович двамцата се очертават сериозен дует в борбата под коша. На Харис просто му трябва още малко адаптация, но в мачовете с Вентспилс, особено в софийския, показа, че бързо навлиза в ритъм.
Брайънт Смит беше другата голяма звезда на Лукойл, за когото много се говореше. Котешка пъргавина, удивително мека китка в истинския смисъл на това словосъчетание
Абе, един от най-добрите играчи, действали в нашите зали. След като мина през престижния Бенетон, сега той вкарва за кипърския Керавнос.
Ристе Стефанов обаче показа, че и белите могат да скачат и може да надскочи Смит. Лари О'Банън също допринася за мощта на Студентите по двете крила, а Тодор Стойков продължава да е големият лидер, който и от резервната скамейка може да помогне на своите. Капитанът на Лукойл Академик влезе и в историята, след като вече е едноличен лидер в класацията за най-добрите подавачи в турнира за купа УЛЕБ. Българският национал е направил най-много асистенции в цялата история на втората по сила надпревара в Европа - 165 в 58 мача.
По този начин Стойков вече е лидер за всички времена по два показателя - най-много отбелязани точки и най-много асистенции. Крилото направи един завършващ пас при победата на Академик като гост на Вентспилс, но той бе достатъчен, за да задмине бившия си съотборник Ламонт Джоунс, който до момента оглавяваше подреждането. И Джоунс, и Стойков са играли в евротурнира единствено с екипа на Лукойл Академик.
Между другото Ламонт също бе любимец на феновете и те много тежко приеха раздялата с любимия си плеймейкър. Лукойл Академик започна да търси негов заместник и първо изпробва един, втори и накрая съвсем логично се спря на трети. Уили Дийн III. С това кралско име и още малко тяга Уили наистина може да се превърне в крал на запалянковците.
Успехът на Лукойл изисква аплодисменти и потупване по рамото и за още двама души. Вальо Златев и Сашо Везенков. Това са лични победи и за двамата в едно дълго състезание, в което те минаха през какво ли не. В началото не се знаеше дали рискът си струва. Но сега и пълните трибуни, и телевизионната аудитория, а и президентът Първанов да ти дойде на крака в залата, са все показатели, че тандемът Златев - Везенков е повече от успешен. Много хора в България имат пари, но може би не знаят какво да ги правят и как да ги управляват, че да носят радост и поне 2 часа разтуха и емоции на другите българи. Златев знае как. Везенков пък израсна в спортното мениджърство до европейски мащаби. Да се разправяш със звезди, с претенциозни типове, да договаряш пари и заплати, не е най-леката задача на света, а и феновете искат качествена игра от отбора.
Сега дойде редът на Динамо Москва. Лукойл вече е побеждавал този руски гранд, но сега идва часът на истината. Клубът е създаден през 1923 година. Динамо е печелил титлите в страната през 1937 и 1948. Дебют в турнира за Купата на УЛЕБ Динамо Москва прави през сезон 2004/2005, но на осминафиналите губи от Хемофарм (Сър). Още следващия сезон обаче руският отбор завършва без загуба в елиминациите на УЛЕБ Къп и печели трофея с баскетболисти като Майър Чатмън, Робен Дъглас, Антонис Фотцис и Лазарос Пападопулос. На финала в белгийския град Шарлероа Динамо надигра Арис от Солун със 73:60. Отборът достигна и до четвъртфиналните плейофи на Евролигата. Последното ново попълнение е 217-сантиметровият център Ненад Мишанович от Сърбия, който е в тима от седмица.
В отбора на Динамо се открояват имената на някои супериграчи - Робертас Явтокас, Травис Хансън, Милош Вуянич, Антонис Фотцис, Хенри Домеркант и местните звезди Сергей Моня и Сергей Биков.
Може би обаче най-яркото нещо в Динамо не е Явтокас, а треньорът Светислав Пешич, който е един от най-доказалите се специалисти в света.
Първият мач между двата отбора е на 11 март в зала "Универсиада", а реваншът е седмица по-късно в руската столица Москва. Тази седмица в топ новините на Евроспорт 2, които се повтарят през 15 минути, отборът на Лукойл Академик присъстваше в таблицата за резултатите от УЛЕБ като "София". Няма лошо и това си е реклама на столицата ни, но след като бием и Динамо, дано ни научат името, защото Франк Синатра е казал: "Пишете за мен каквото искате, само името ми го изписвайте правилно."