Сид Лоу

Четвъртък вечер, Лас Росас, щабът на испанската футболна федерация на 25 км северозападно от Мадрид. Тренировката е приключила и вече е тъмно, но групичка запалянковци се е събрала зад металната решетка на паркинга. От другата страна на оградата се появява Луис Арагонес, селекционерът на Испания. Част от запалянковците му пожелават късмет, но някой казва нещо за Раул. В този момент Арагонес откача. В присъствието на оператор на телевизионния канал "Ла Сеста".
Арагонес отива при запалянкото и пита: "Знаеш ли на колко световни първенства е бил Раул?" "На три", отвръща фенът. "А знаеш ли на колко европейски първенства е бил Раул?", пита отново Арагонес и си отговаря сам: "На две. Три и две прави пет (големи първенства). Кажи ми, колко от тях спечели Испания?" Запалянкото губи кураж и не отговаря, макар че отлично знае отговора. Луис се кани да си тръгне (класическа реакция от типа: остави, не си струва да се заяждаш с такива, човече), преди да се обърне: "Колко? Нито едно!"
Това бе поредният от онези неповторими шедьоври, с които се слави Арагонес. В актива си той има яростна словесна атака по време на мач срещу Самуел Ето'о и чудесна тирада, изнесена край тъча, в която уведоми Дарко Ковачевич, че е "по-грозен от два коня накуп"
При друга своя паметна клоунада той клъцна телевизионен кабел, защото минавал "подозрително" близо до пейката. Видно място в класацията заема емоционалното обръщение на селекционера към Хосе Антонио Рейес, в което Арагонес описа Тиери Анри като "черно лайно".
Последната изцепка на специалиста също е доста нелепа. Наистина, Раул не е спечелил нищо в националния отбор. Но същото се отнася за абсолютно всички испански национали след 1964 г. (когато Испания става европейски шампион). А Раул все пак е бил 5 пъти шампион, 3 пъти носител на КЕШ и 2 пъти голмайстор на Примера. Той е реализатор №1 в историята на испанския национален тим (с 44 гола от 102 срещи) и има повече попадения в Шампионската лига, отколкото който и да е друг в историята. Всичко това го е постигнал за 13 години. В същото време за повече от 20 сезона като треньор Арагонес има само 1 титла и 4 купи.
От друга страна, избликът на треньора беше напълно разбираем. Раул е любимата мания на испанската преса
В седмицата преди мача срещу Дания вестниците хитро забравиха, че противно на всякаква логика те бяха тези, които настояваха за назначаването му, и се хвърлиха да критикуват Арагонес. Не защото той обеща, че ще се махне, ако Испания не стигне до полуфинал на световното; не защото повечето играчи изобщо не разбират какви ги приказва треньорът; не защото загубите от Швеция и Сев. Ирландия оставиха Испания на ръба на бездната. Големият грях на Арагонес бе, че отказа да говори с журналистите след победата 2:0 над Латвия в Овиедо. И защото не включи Раул в състава.
С играта си този сезон Раул може би наистина заслужава да е в националния отбор. От друга страна, Фернандо Торес и Давид Виля със сигурност са пред него в своеобразната ранглиста на нападателите. Дори Луис Гарсия от Еспаньол е вкарал повече голове, отколкото седмицата на Кралския клуб. Но няколкото добри мача на Раул бяха достатъчни, за да бъде подновен любимият кръстоносен поход на пресата. Раул беше идеалната тояга, с която да подхванат Арагонес, така че, накъдето и да се обърнеше селекционерът, се изправяше лице в лице с капитана на Реал.
Когато в петък Торес, подобно на Виля, се контузи и Арагонес повика Раул на негово място, ефектът беше поразителен. С великолепните Иниеста, Шави и Сеск Фабрегас в средата на терена, испанците отвяха 3:1 Дания като гости. По-хубавото е, че Раул откри резултата и даде головия пас при комбинацията от 28 подавания за 1 минута и 13 секунди, завършена от Рамос за 0:2. Имаше само един микроскопичен проблем за буйстващите раулисти. Раул не беше Раул Гонсалес Бланко, капитанът на Реал (Мадрид), а Раул Тамудо Монтеро, капитанът на Еспаньол Арагонес просто отсвири Раул. И се оказа прав.
Не че пресата го призна, разбира се. Барселонският "Спорт" окачестви победата като успех на Каталуня, защото най-добрите играчи били Иниеста, Сеск, Шави и Тамудо. Лудият реалист от АС Томас Ронсеро заяви, че причината била в "девствения, чисто бял" екип и добави, че неговият Раул със сигурност би вкарал гол на Дания. А Хосе Висенте Ернаес от "Марка" настоя: "Луис да не си и помисля, че е спечелил този мач. Спечелихме го ние, които го подложихме на непрестанни психоатаки, за да пусне заедно Сеск, Иниеста и Шави." Що се касае до психоатаките за Раул, те явно не се броят.