На тези германци им се плаче от отпадането на бундестима, на българския зрител - от коментаторите на БНТ
Снимка: АФП
Студиата за световното приличат на квартално кафене
Веселин Караиванов
В момент, когато клишето "Светът е футбол!" не може да се избегне, българските телевизии предлагат прекрасно, изпълнено с много емоции и смях пътуване в миналото. За съжаление настоящето и бъдещето не са достижими.
Последният и най-горещ пример в това отношение е БНТ и отразяването на световното първенство по футбол в Германия. Няма да ви губя времето с изброяването на редицата крилати фрази на Ивайло Ангелов, Никола Ибришимов, Петър Василев и Румен Пайташев и техните отчаяни опити да копират чуждестранните си колеги, за да взривят националния ефир. Не мисля, че трябва да се описва подробно и начинът, по който конкурентите на медията се опитаха да привлекат зрители със скъпи телевизионни продукти като световния шампионат във Формула 1 или тенис класиката на тревни кортове "Уимбълдън", които нямат нужната опаковка, за да се продават успешно.
Коментаторските бисери в българските телевизии отдавна не правят впечатление.
Вехтият изказ и липсата на елементарни познания в титулярните им дисциплини също могат да се преглътнат. Невъзможността на голям брой от коментаторите в националния ефир да произнасят правилно половината букви от азбуката, съчетана с гъгнещ глас и неясна артикулация, обаче убива бавно нас - телевизионните зрители. Не е нормално един популярен телевизионен водещ да е по-известен с прозвището Радостта на логопеда, вместо с името си по паспорт, което трябва да бъде неговата запазена марка. Все пак говорните дефекти, за разлика от тези по рождение, могат да бъдат коригирани при специалист бързо, трайно и сравнително евтино. Прави впечатление и фактът, че много от популярните телевизионни лица, които са редовни клиенти на "Господари на ефира", са немарливи към външния си вид и си позволяват лукса да се появяват с мръсна коса и небръснати пред многострадалната аудитория.
Не е възможно през ХХI век картината, която получаваме чрез домашните си приемници, да е с размазани цветове и с отвратителен звук. Не е възможно студиата за футболния мондиал, Формула 1 или какъвто и да е друг скъп телевизионен продукт да приличат на другарска среща в кварталното кафене и да копират сценарий на кръжочник от седми клас
Все пак настоящето и бъдещето са на едно щракване с дистанционното от нас. Гледайки ARD, RTL, DSF или която и да е друга чуждестранна телевизия, всеки един от нас може да види, че живеем в каменната ера на информационните технологии, че топлата вода отдавна вече е открита, телевизията е цветна и водещите са достатъчно атрактивни, за да привлекат вниманието на по-голямата част от семейството ви. И те имат крилати фрази, но те остават незабележими в сянката на лъскав, добре опакован телевизионен продукт, поднесен с галещ ухото тембър и тук-там гарниран с красиво дамско деколте. Все пак живеем във време, в което опаковката е изключително важна за търсенето на един продукт. Когато визията е добра, можеш да продадеш за левче вафла, която иначе струва 5 стотинки. В това отношение американците са в Космоса.
